Неграмотни избиратели ни обричат на политически кризи

Неграмотни избиратели ни обричат на политически кризи

https://static.bnr.bg/gallery/cr/f340fa739fd1e4b25a40481230a2ef02.jpg

Скандалите около новото правителство не спират. Битката, естествено, не е кой да взме властта, за да въведе ред в лутащата се в неизвестността наша прекрасна Татковина. Зад красивите приказки, с които се надпреварват да ни омайват политици и обслужващи ги медии, неправителствени организации и др., прозира мерака им да се докопат до ресурсите на властта. За да продължат да пълнят джобовете си, естествено.

В това, че какви ли не странни образи неистово са устремени към властта ни разкрива и случилото се с номинирания за вицепремиер и вътрешен министър на „чалгарската“ партия „Има такъв народ“ – Петър Илиев. Оказва се, че той  е  щатен преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, въпреки смущаващи обвинения срещу него за плагиатство. След като се запознах с изявите му в предаването „Здравай България“ използвам повода, за да изразя искрени съчувствия към Алма матер и студентите,  които имат „удоволствието“ да се срещат с подобно „светило“.

Думите на Цицерон (106-43 г.пр.н.е.) много точно характеризират това, което става сега у нас: О, времена, о нрави! Страната ни затъва във все по-дълбока – не само икономическа, но и политическа криза. Дори и да се отиде към нови избори, което е много  вероятно, картината въобще няма да се промени. Наред с партията на „чалгарите“, която показва своята пълна немощ и липса на кадрови потенциал, в парламента отново ще попаднат омръзналите на всички що годе нормално мислещи българи „стари муцуни“.  За тяхно щастие  по-голямата част от избирателите не само, че не мислят, но и не помнят – иначе щяха да се досетят за безбройните далавери на повечето от „народните избранници“ през изминалите три десетилетия.

Но каквото сам си направиш, никой не може да ти го стори. За да разберем, че  попадаме в един омагьосан кръг, от който трудно ще се измъкнем като общество, трябва да се върнем десетина години по-назад. Във времето, когато днешните надъхани млади избиратели са били в родното школо. И тъй като денят се познава от сутринта, не е трудно да предскажем какво ни очаква утре.

През август 2007 година днешните млади избиратели са били ученици. По това време в медиите се появяват резултатите от проучване, направено от агенция „Медиана“. Анкетирани са млади хора на възраст между 15 и 19 г. Резултатите от подобни проучвания  са много важни, ако искаме да намерим отговор на въпроса задават ли се вълни от дебили към всички равнища на родното управление – от парламента до кметството на неголямо селище. Основният извод от изследването е: младите хора стават все по-глупави! За около 60 на сто от тях четенето на книги е абсолютно ненужно занимание – то само отнема  ценно време на човека от общуване със смартфона и определено  му създава  дискомфорт.

https://nikvesti.com/images/imageeditor/2021/8/10/226674/226674_0.jpg

Изследването е направено преди 14 години, а днес  тогавашните момчета и момичета вече са и активни избиратели. През 2007 г. те са знаели три пъти по-малко от по-възрастните поколения българи. Над 60 на сто от тях например, са били категорични: във Втората световна война помежду си са воювали САЩ и Русия. Над половината от тях не са и чували за Чарлз Дарвин. Но почти всички (над 90 на сто!) са знаели и то с най-големи подробности, кой е Азис. Най-голяма компетентност те са показали по въпроса „За кого се ожени Азис?“ – получени са 81 на сто верни отговори.

Тогавашните ученици, а днес активни участници в родния политически, икономически, обществен живот, са откровени циници, сочи проучването. За тях има една-единствена ценност: парите и успеха на всяка цена. Те нямат нищо против дрогата и над една четвърт от тях я употребяват. Най-активно пушат, падат си и по чашката с „твърдо“ питие.

Може да не се съмняваме – пред партии, като тази на Слави Трифонов и при такива избиратели, определено се разкриват бляскави перспективи в бъдеще…

Сега да не останете с впечатление, че след 2007 г. е настъпила коренна промяна и болшинството деца в родното школо, а и в университета, са се превърнали в мислещи създания. Нищо подобно: и  последното проучване на  Програмата за международно оценяване на учениците (Programme for International Student Assessment – PISA), осъществено сред около 6000 български ученици в 7 и 9 клас през 2018 г., показва: по своите базисни знания нашите деца са на последно място в Европейския съюз! Близо половината от тях не  достигат дори минималното ниво на грамотност по четене например.

Вероятно няма да сгрешим, ако предположим, че сред  тазгодишните около 50000 абитуриента доминират онези, които пред  саморазвитието си са предпочели чалгата,  сърфирането в социалните мрежи,  наргиле-баровете, безсмисленото мотаене из улиците… А затъпяването им, заедно с високата им самоувереност и егоцентризъм ги превръща в самовлюбени и инфантилни нарциси, които са убедени, че света им е длъжен, а не те на него. Хора, които са толкова глупави, че не са в състояние  да осъзнаят, колко са глупави.

За хаосът и липсата на перспективи пред обществото ни допринася и една друга тенденция: все по-малък е делът на истински образованите хора, които отиват да гласуват. В интерес на истината това се отнася не само за България. Брайън Каплан – професор от университета „Джордж Мейсън“ (САЩ)  написа една интересна книга, озаглавена „Мита за разумния избирател“. Един от изводите, до които той достига в нея е, че образованите хора (тези, който наистина разбират и се ориентират в ситуацията) са по-малко активни от необразованите. Резултатът е, че във властта навлизат все повече неподготвени хора, които – естествено, приемат и неадекватни, неразумни решения.  Нещо повече – според него те съзнателно правят това, за да наградят своите привърженици. В противен случай те ще престанат да са в политиката.

https://duma.bg/images/2020/07/39021.jpg

Излиза, че единствените у нас, които реално  печелят от дебилизацията на младите българи, са политиците. Ситуация много наподобяваща на тази в стария анекдот, в който пациент, намиращ се в кома, идва в съзнание по време на визитация. Той отваря очи и пита:

– Какви са тези дебили?

Тогава единят от групата лекари възторжено се обръща към колегите си:

– Казах ли ви, че е започнал да се подобрява? Та той ни позна!

Ако денят наистина става ясен по сутринта, то вълни от дебили утре ще нахлуват в коридорите на властта в прекрасната ни Татковина. Избирателите ще припознават безпогрешно своите кумири от политиката.

А те – своите избиратели.