А кога мислите?

А кога мислите?

 

 

 

Швеция е една от най-успешните страни в света, с невероятен спрямо нашия, жизнен стандарт. А сред предпоставките за нейната висока конкурентоспособност в съвремената глобална икономика, е и една местна традиция: фика. Така се нарича времето, отделяно през работния ден за пиене на кафе (чай, сокове, разхладителни напитки), съпроводено с ядене на сладкиши и сандвичи. Но фика е много повече от пийване и похапване – това е неформално общуване с колеги, приятели, релаксиране, често по няколко пъти на ден… Традиция, която отдавна е станала неразделна част от шведския стил на живот. Тамошните фирми буквално принуждават своите сътрудници-трудохолици, да намират време за подобен отдих. И това не е случайно – установено е, че в съвместното общуване по време на фика, се раждат и много полезни хрумвания, които помагат и на работата.
Това, което шведите са открили преди много години за запазване на доброто си настроение и за по-висока производителност на труда, днес се потвърждава от различни проучвания.

Дълбоко грешат тези, които мислят, че с повече работа ще бъдат и по-ефективни . В началото на миналия век един работен ден е продължавал по 10-12 часа. Тогава Хенри Форд – основателя на Ford Motor Company, решава да направи експеримент: съкръщава часовете, заети с труд от 10 на 8. И удивен разбира, че вместо да падне, производителността на труда се увеличава!
Заради твърде дълъг и напрегнат работен ден хора си докарват сърдечни пристъпи и инфаркти, осигуряват си старческо слабоумие в по-късна възраст. Трудохолиците показват много по-ниски резултати при тестиране на равнището им на интелект, кратковременна памет и запомняне на думи. Те на практика са лишени от способността да генерират нови идеи.


Психологът Хърбърт Фройденбергер (1926-1999) един от първите описва симптомите на професионална умора, като въвежда през 1974 г. термина “изгаряне” (Burnout). С него характеризира пълното физическо и емоционално изтощение, получено по време на работа. Днес от това заболяване страдат милиони хора на планетата, то е и една от главните причини за самоубийства. Непрекъснатото напрежение в професионален план, нарастващото темпо и липса на време за справяне с растящите като лавина задачи, съпроводено с неумението да релаксираш, буквално задушава човека.

И блокира напълно неговата креативност. А в следващите десетилетия точно способността на човека да ражда нестандартни хрумвания се превръща в една от най-важните предпоставки за успех. Креативността, заедно с уменията комплексно да се разрешават възникващи проблеми и критичното мислене, ще позволи на хората да бъдат конкурентоспособни на препускащите към работните им места роботи.

Не трябва да се гордеем с това, колко часове сме посветили на работа през изминалия ден, седмица, месец… То по-скоро е свидетелство, че имаме проблеми със собствената си креативност.


Ърнест Ръдърфорд (1871-1937) – основоположник на ядрената физика, нобелов лауерат по химия, веднъж късно вечерта влязъл в лабораторията си. Там видял надвесен над апаратурата да се труди един от докторантите му.
– Какво правите тук толкова късно? – запитал го учудено Ръдърфорд.
– Работя! – казал младежа.
– А какво правихте през деня?
– Работих, разбира се! – отговорил той.
– И рано сутринта също ли работихте?
– Да, професоре и сутринта се трудих! – потвърдил гордо докторанта, очаквайки похвала.
Но вместо това Ръдърфорд помрачнял, а после ядосано го запитал:
– Добре де, а кога мислите?
За това става дума – на тези, дето само работят, не им остава време да оставят мислите си да се реят в неизвестността. Никой не знае, какъв ще е резултата от подобен свободен полет, но именно от тази непредсказуемост може да се роди печелившо хрумване. Затова отдиха и креативността не са врагове, а неразделни приятели.
В будизма се среща понятието “начинаещ ум” – става дума за освободеното от тегоби, от напрежение състояние на ума на човека. Той още не знае, какво не може да се открие. И точно затова той го открива.


Полезни сме за себе си и за другите, когато се научим да намираме време в работния ден и за релаксиране. Тогава се случва и магията, за която говори Мечо Пух: нещата сами си идват! Нищонеправенето, фантазирането – всичко това е невероятно полезно за творческото мислене. Тези мигове на отдих и неформално общуване, са като зарядното устройство за смартфона ни – те стимулират нашата креативност. И така нужните ни идеи сами пристигат при нас.
Пазарът на труда е като всеки друг пазар: едни качества там са много по-търсени от други. И колкото повече притежаваме от дефицитните, толкова по-висока цена, ще са готови да заплатят за нас работодатели.
Креативността днес определено е недостигащ продукт на пазара на труда. И глада за нея само ще нараства оттук нататък. Ако съумеем да развиваме въображението си, способността си да забелязваме възможности и де предлагаме необичайни решения на възникващи проблеми, можем да сме спокойни за бъдещето си.