Безполезната класа: част 2

Безполезната класа: част 2

 

 

Немалко хора си мислят, че това за роботите, които отнемат работни места, е в сферата на фантастиката. Истината е, че то е днешна реалност. Още през 2015 година заводите на Южна Корея, Япония и Китай въведоха в експлоатация повече автоматизирани механизми, отколкото промишлените предприятия от целия свят взети заедно. Япония автоматизира не само промишлеността, но и селското стопанство.

В американски заводи се трудят около 265000 робота. В Европа най-активно внедряват роботи в индустрията си Чехия и Полша. И това е само началото – индустриалната робототехника само след три години я очаква истински бум: към 2020 година в света ще работят над 3 милиона роботи! Автоматизацията ще позволи на фирмите рязко да увеличат производителността си, да намалят брака и да произвеждат много по-качествена продукция.


Но роботите и алгоритмите ще направят ненужни не само работници, шофьори, келнери, продавачи, но и всевъзможни ръководители. Един от най-големите хедж-фондове – Bridgewater Associates например, разработва алгоритъм за приемане на решения, с който скоро ще замени целия си управляващ персонал!


През есента на миналата година темата за качеството на образованието бе обект на сериозно разглеждане в парламента на Великобритания. Причината да се заемат депутатите  точно с нея, е преподаването на навици и умения в британското училище, които няма да са нужни на никого утре. А това ще създаде сериозни проблеми за самото оцеляване на днешните деца в недалечно бъдеще.

Липсата на адаптация към променящия се пазар на труда неизбежно ще доведе до формиране на “безполезна класа” – хора, които няма да бъдат нужни никому.
Вероятно една от причините за безотговорното отношение на много от днешните студенти към собственото им образование, се крие и в проблемите на родното училище. Точно то би трябвало да формира у тях  истински и несекващ глад за знания.

Проучвания по Програмата за международно оценяване на 15-годишни ученици (Programme for International Student Assessment – PISA) показват, че качеството на образованието в българските училища е трагично. Средните постижения на нашите ученици са изключително ниски и продължават да летят надолу. Точно българчетата имат най-слабите постижения в основните умения в Европа.


Добре е отвреме-навреме да проявяваме любопитство към промените, които тичат към нас. Да помним, че ако непрекъснато не овладяваме нови знания и умения, като нищо ще бъдем отнесени от тях. И ако младия човек възприема времето за образование единствено като един безкраен купон, то той може да е сигурен, че ще има запазено място в сега зараждащата се нова социална група.
Тази на “безполезната класа”…