Велик природен лечител, който ни предпазва от болести

Велик природен лечител, който ни предпазва от болести

https://2.bp.blogspot.com/-tUHSmcSMe48/V0ztVG0ezNI/AAAAAAAAAGw/af587IsZRE8PwIYeMC31H-Ixy6AdW5cRQCLcB/s400/cewek%2Bmakan.jpg

И в нашия свръхтехнологичен век се оказва, че има смисъл да се връщаме и вглеждаме в миналото. Особено, когато става дума за здравето ни. Оказва се, че редица древни практики и в наше време са супер ефективни, така, както са били и преди много векове. Факт е, че ако съвремените лекарства съумяват да решат някакъв проблем, то е за сметка на съсипване на други зони на организма ни. При това – и с харченето на сума ти пари от наша страна.
Но далеч по-безопасни, евтини и най-вече успешни практики, са намирали и прилагали нашите древни предшественици. Тях, естествено, няма да ни ги рекламират така нагло, както лекарствата – та нали, ако започнат да го правят, печалбите на производители и търговци ще се сринат!
Учени от Университета на Южна Калифорния решиха да проверят доколко е ефективно днес гладуването – широко прилагано за лечението на различни заболявания в древността. И така стигнаха до извода, че ако то редовно се прилага, организма се защитава от увреждания на имунната система. Но не само това: гладуването води и до нейната регенерация – процес, при който на молекулно ниво, се възстановяват нейни увредени части. Ако имунната ни система “не е във форма”, то на гости ни идват всевъзможни заболявания, включително и смъртоносни – като рак например.
Едно от обясненията за този вълшебен ефект, който ни подарява гладуването е, че благодарение на него стволовите клетки (точно те се самовъзстановяват), преминават от състояние на покой в състояние на самообновление.
Когато ние гладуваме организма ни се стреми да икономиса енергия. В името на това той започва да утилизира огромно количество от ненужни клетки и най-вече тези от тях, които са повредени, включително при автоимунни нарушения. Като намалява значително броя на белите кръвни клетки, гладуването води до раждане на нови на имунната ни система, в основата на което са стволови клетки.
Особено важно е да се подчертае, че гладуването намалява ензима на РКА и нивата на IGF-1 – хормон на растежния фактор, които са свързани със стареенето, развитието на тумори и рак. Що се отнася до белите кръвни клетки броят им се възвръща, след като започнем да се храним.

https://i.ytimg.com/vi/LWuw_UR9gt4/maxresdefault.jpg

И това не е всичко, което ни дарява гладуването. То ускорява метаболизма и изгарянето на мазнините в тялото ни и съответно намалява риска от сърдечносъдови заболявания и диабет. Периодичното гладуване укрепва сърцето, понижава равнището на лошия холестерол, намалява кръвното налягане.
Гладуването подобрява оцеляването при болни от рак. То забавя растежа и ограничава разпространението на тумори. Изследвания, осъществени в Масачузетския технологичен институт установяват, че с помощта на гладуване пациенти могат много бързо да се възстановят след ракови заболявания. На практика то активира в организма процеси, благодарение на които той се самопочиства от болни клетки и ги заменя със здрави. При това безопасно за разлика от приема на лекарства, които винаги са съпроводени със странични, негативни за здравето ни, ефекти. Гладуването понижава и някои от значителните щети за имунната система, които и причинява химиотерапията при онкоболни.
Като стимулира процеса на възстановяване на стволови клетки, гладуването води до подмладяване на целия организъм и забавяне на неговото стареене. Когато гладуваме редовно и разумно, то нашите митохондрии ще бъдат в добра форма. Припомням, че тях ги определят като „електроцентрали на клетката“ – те доставят енергия на възможно най-ниското ниво, клетъчното. С годините митохондриалните мрежи се развалят и започват да произвеждат опасните свободни радикали, които тровят клетките ни и нарушават метаболизма. Крайният резултат е нашето остаряване и болестите, които си вървят с него. Но гладуването въвежда ред и позволява да се оптимизира работата на митохондриите.
Впрочем има проучвания, които свидетелстват, че гладуването един или два дни в седмицата, е в състояние да предотврати много опасните заболявания на Алцхаймер и Паркинсон. А намаляването на дневния прием до 500 калории на ден веднъж седмично, е безкрайно полезен за работата на мозъка ни, а и на целия ни организъм.

https://i.ytimg.com/vi/rDFA7mFJXBY/maxresdefault.jpg

В ренесансова Италия, е живял един удивителен човек: благородника Луиджи Корнаро (1464-1566). Той се интересувал от архитектура, увличал се от хидравлика, разработвал фонтани, занимавал се със земеделие. Бил изтъкнат философ и публицист. И както подобава на един истински аристократ от онези времена, той непрекъснато си похапвал. Наденички и кюфтенца, яребици и телешки глави, глигани и фазани, торти и кремове – какво ли не се появявало по няколко пъти на ден на неговата трапеза! И всичко това било обилно поливано с вино.
Но когато наближил 40-те Луиджи го нападнали различни болести. Впрочем по онова време повечето от италианските аристократи си заминавали от този свят не достигнали и 50-те. Такава била цената на разгулния им начин на живот.
За разлика от тях, обаче, Луиджи не искал да си отива толкова бързо от този свят. Той се заровил в стари книги и така разбрал, че един от главните виновници за всевъзможни болести, е преяждането. Веднага ограничил манджите – започнал да се храни два пъти на ден, като поемал не повече от 340 грама ядене и около 400 милилитра разредено с вода вино.
Луиджи се хранел по своите си норми до края на живота си. Не само негови връстници и познати, но и лекарите, с които се срещал, умрели преждевременно. За разлика от Луиджи, който починал без да се оплаква от каквито и да е заболявания, дремейки в креслото си на 102 година.
Луиджи остава в историята и като автор на “Изкуството да се живее дълго”. В труда си той доказва, че с напредъка на възрастта човек трябва да яде много по-малко. И ако има някакви здравословни проблеми е по-добре да остави организма си да почива, а не да го тъпче с храна – за преработката и той ще трябва да харчи безценни ресурси. Искаш ли да живееш дълго и да бъдеш здрав, казва Луиджи, то ще трябва периодично да гладуваш и да похапваш само, колкото е необходимо за поддържане жизнеспособността на организма ти. Ако внимаваш колко ядеш, то ти ще премахваш и самите причини за появата на болести.
В едни много далечни времена – около 400 години преди новата ера, бащата на медицината Хипократ ще определи гладуването, като най-великия природен лечител.
Днес изследвания, правени в най-авторитетни университетски лаборатории и с невероятните възможности на съвремените технологии, доказват: той наистина е прав!