Вкусните антибиотици: част 1

Вкусните антибиотици: част 1

 

 

 

Животът си е едно невероятно приключение. И в него се срещат всевъзможни истории и ситуации – от безкрайно радостни до определено проблемни. Като да ни нападнат зловредни бактерии например. Е, тогава влизат в действие нашите съюзници – антибиотиците: тяхната задача е да се справят точно с микроорганизми, които ни заплашват с тежки заболявания или смърт.

Названието „антибиоза“, означаващо буквално „срещу живота“ (от старогръцки) за първи път споменава френския бактериолог Жан Пол Вюлемин за описването на действието на ранните антибактериални препарати. През 1942 година микробиолога Селман Ваксман въвежда в обръщение така популярната днес дума антибиотик – вещество, чието предназначение е да се бори срещу онова, което застрашава живота ни.


Но началото на нова ера в лечението на инфекционни заболявания  с помощта на лекарства, поставя преди около век немския учен Пол Ерлих (автор е и на термина “химиотерапия” – лечение на човек с химически средства). Той създава първия синтетичен антибиотик – салварзан, който тогава доста успешно се е справял с някой стадии на сифилиса.
Днес салварзана вече не се използва – заменили са го други, много по-ефективни лекарства.

Нещо повече: определено не можем да се оплачем от липса на предложения – пеницилини, цефалоспорини (първо – пето поколение), карбапенеми, монобактами, стрептомицини, тетрациклини, макролиди, линкозамиди, сулфонамиди, амфениколи, квинолонови антибиотици, имидазолови производни, гликопептидни антибиотици…
В немалко ситуации те трябва да бъдат поемани. Но да ги вземаш без наложителна необходимост означава да навредиш на здравето си – за опасностите, които носят антибиотици за човешкия организъм, аз вече писах.

Приведох резултати от проучвания, които сочат, че антибиотиците далеч не са толкова безобидни, колкото може да се струва на някои. Те опасно променят чревната флора, като убиват и микроби, които блокират развитието на ракови клетки в червата например. Могат да застрашат сърдечносъдовата ни система, да съсипат черния ни дроб, да увеличат риска от някои видове рак – на дебелото черво, млечната жлеза, черния дроб…

Има проучвания, които сочат, че антибиотиците крайно пагубно се отразяват на клетките на главния мозък. Силно страда централната нервна система и храносмилателната система. Особено опасни са те за малки деца – могат да навредят на имунната им система, да увеличат и риска от развитие на алергии, когато детето порасне. Особено тревожно е, че увлечението по антибиотиците ни заплашва и с устойчивост на бактериите към тях.

Не случайно учени предупреждават, че супербактериите са много по-опасни от раковите заболявания например, а и лечението на рака е немислимо без ефективни антибиотици.
И сега най-големият парадокс: майката Природа е създала свои натурални, полезни и безопасни антиобиотици, които редовно трябва да са на трапезата ни. Хората са ги използвали от древни времена и те са ги спасявали от всевъзможни инфекции.

Но днес под влияние най-вече на агресивната и тотална реклама, осъществявана от фармацевтичната индустрия много от съвремениците ни забравят за тях. И така сами подлагат организма си на изпитания – този път от страна на синтетичните, неестествените антибиотици.
Предлагам на вниманието ви някои от тези наши вкусни защитници.

Чесън
Като естествен и много мощен антибиотик той отлично се справя със задачата да блокира бактерии. Когато разрязваме чеснова скалидка, то парите, които се отделят от нея незабавно унищожават опасните микроорганизми на разстояние до 20 сантиметра.
Учени установяват, че съединение на чесъна е точно 100 пъти по ефективно срещу разпространението на бактериите Campylobacter (смъртоносно опасни – предизвикват отравяне!), в сравнение с два типа антибиотици – еритромицин и ципрофлоксацин.

Тази бактерия се среща в голямо количество на повърхността и в месото на домашни птици. Далил сулфида, който отделя чесъна, прониква през защитната лента (мембраната), пазеща бактериите от външната среда.
Датски изследователи твърдят, че съединението аджоен, което го има в чесъна не позволява на бактериите Pseudomonas aeruginosa да отделят отровата рамнолипид.

Известно е, че тя разрушава белите кръвни клетки. Точно те защитават организма ни от инфекции, като убиват бактериите. Те пък са големи тарикати: след като нахлуят в организма ни се групират и си изработват защитен биофилм, който е непробиваем за антибиотици. Но всеки си намира майстора: когато похапваме чесън и в организма ни постъпи аджоен, то от него умират над 90 на сто от Pseudomonas aeruginosa!