Войната на токовете: 1 част

Войната на токовете: 1 част

Бизнесът е не само производство и предлагане на различни стоки и услуги, нито пък се свежда до стандарта на живот, който ни демонстрират всевъзможни преуспяли бизнесмени. Дълбоко зад външния блясък се крият тайни, страсти и дейности, за които бизнесмените не биха искали да се говори.
Ето една такава история, известна под името “войната на токовете”. Тя се е разиграла между двама конкуренти – Томас Едисон (1847-1931) и Джордж Уестингхаус (1846-1914). А е така наречена, защото отразява една епохална битка – между две системи за производство на електрически ток: правия (постоянния) и променливия ток.
През 1880 г. Едисон патентова система за постоянен ток и създава фирмата си “Едисон илектрик лайт” (през 1892 г. името е сменено на “Дженерал илектрик”). Две години по-късно – през септември 1882 г., първата негова станция доставя ток (110 волта) на 59 клиента в Манхатън. Пет години по-късно в САЩ вече работят над сто негови електростанции за производство на постоянен ток. Те са доставяли този продукт с напрежение от 100 до 200 волта до клиенти, разположени на разстояние около 1,5 км от всяка една станция.

През 1888 година великия изобретател, физик и електромашинен инженер Никола Тесла (1856 – 1943 г.) получава патент за своя многофазен електромотор, който той е създал шест години по-рано. Своето откритие – система за променлив ток, предлага първо на Едисон, но той отказва да го закупи. Смятал е, че системата е твърде опасна. Но поне за мен немалка роля е изиграла и прословутата алчност на Едисон – той не е искал да похарчи пари. Предпочитал е да изчака удобна ситуация, за да купи на безценица предлаганите му идеи – както е направил с електрическата крушка например. Факт е, че Едисон вече бил измамил Тесла – той работил известно време при него, но Едисон отказал да му плати обещаната за труда му сума.
Интерес към изобретението, обаче, проявил друг предприемач – Джордж Уестингхаус. Той закупил патентите на Никола Тесла, създал компанията си “Уестингхаус илектрик къмпани” и започнал да ги прилага.

Това естествено застрашавало интересите на Томас Едисон, който бил вложил немалко пари в създаването на инфраструктурата за постоянен ток. През 1887 г. в страната вече действали 121 негови станции и появилите се 68 станции на Уестингхаус, много сериозно атакували тази пазарна ниша.
Острата конкуренция преминала във война. Томас Едисон дал команда да се дискредитира с всички възможни средства системата за променлив ток. Като хитър американец той знаел, че ще привлече общественото мнение за себе си не чрез разумни аргументи, а като разпали страховете на хората. И затова организира цяла кампания, която трябва да представи на милионите невежи американци, каква смъртоносна заплаха се задава за тях: високия волтаж на променливия ток. Започнали да се издават брошури, по поръчка се пишели статии във вестниците против електростанциите на Уестингхаус. Потребителите не просто трябвало да повярват, че те са крайно непрактични и напълно безмислени: самото име на Уестингхаус трябвало да стане символ на смъртта.

В лабораторията на Томас Едисон създават електрически стол, работещ естествено с променлив ток. И Едисон започва да умъртвява с него кучета, крави, коне, като нарича този процес “уестингхаузация”. Посредством активно лобиране постига в Ню Йорк да бъде умъртвен осъден на смърт чрез “уестингхаузация”. И на 6.08.1890 г. е осъществено с неговия електрически стол и е заснето на филм, убийство на човек. Той оживява след първия заряд и цели 8 минути се измъчва, преди да го довърши втория заряд – генератора е трябвало да се презареди. Едисон плаща на журналист и на следващия ден в многотиражен вестник се появява публикация със заглавие: “Уестингхаус уби Кемлер”.
След като видял филма Уестингхаус процедил:
– С брадва щяха да го направят далеч по-добре…

Появяват се картини, от които американците се убеждавали, колко лесно е да убиеш животинка с висок волтаж. Заснет бил филм, който показвал убийството на слона Топси с ток, произведен по системата на Уестингхаус. Слонът го нахранили с моркови, а след това го подложили на удар с 6000 волта променлив ток. Около 1500 души наблюдавали събитието. Ето и филма за него, заснет лично от Едисон.