Всеки сам е стратег на живота си

Всеки сам е стратег на живота си

 

 

Признавам, че винаги ме е изумявала наивността на зрели хора. Съвсем немалка част от нашите съвременици продължават да се надяват, че на следващите избори ще дойдат добрите. И те с магическа пръчка ще разрешат всичките им проблеми: образование, здравеопазване, заплати, пенсии, изобщо ще преобразят живота им…
В интерес на истината с подобни надежди точно преди 27 години тълпите изпълваха площадите. И искрено си вярваха, че след броени седмици у нас ще стане точно като в Швейцария.


Не стана, естествено. Или по-точно стана, но само за онези, които режисираха митингите – това си беше техния начин да си направят парите. И си ги направиха на гърба на наивниците.
Но тези образи поне мен лично въобще не ме занимават. С интерес обаче следя съдбата на едни други симпатяги. Докато милиони наивници скачаха по площадите и не сваляха очи от телевизионните екрани, пълни с всевъзможни нажежени дебати, други техни съвременици мълниеносно се възползваха от безбройните появили се пазарни ниши.

И неусетно у нас се появи едно непознато за близкото минало разделение: на милиони мизерстващи и на една неголяма социална група без никакви финансови проблеми – тази на милионерите и милиардерите.
Едва ли казвам нещо ново на своя читател – той тези неща и сам си ги знае. Далеч по-значим е един друг въпрос: какво предстои оттук нататък.

Ако гледаме глобално то перспективите за огромната част от населението съвсем не са розови (много меко казано). Факт е, че бедността в страната ни продължава да расте, а не да намалява. Това свенливо признава дори националната ни статистика. А като стане дума за нея аз винаги се сещам за сентенцията на любимия ми Марк Твен:
– Съществуват три вида лъжи: лъжа, нагла лъжа и статистика!


При капитализма действа едно желязно и по своему справедливо правило: имаш пълната свобода да се занимаваш с всичко, което в рамките на закона. На родната сцена е даже още по-голяма свободата – тук продължава да действа принципа: закона е врата у полето и само лудия минава през нея. Дали ще си сит или гладен, дали ще има къде да преспиш или ще се мотаеш по улиците, ще се чудиш ли към коя точка на планетата да запрашиш през уикенда или ще си броиш стотинките с надеждата поне хляба да си осигуриш – всичко това си е единствено твой проблем.


И тук, естествено, се появява поредния нашенски парадокс: няколко милиона българи, от абитуриенти до пенсионери, продължават да си вярват, че някои друг –
партийни величия, чиновници, европейски лидери трябва да мислят за тях. И да носят отговорност за съдбата им.

Социологически проучвания, реализирани в страната ни установяват, че около две трети от анкетираните нямат мнение по жизненоважни за самите тях въпроси! Не им пука дори за здравето – почти половината от младите на възраст между 15 и 18 години и над две трети от хората между 19 и 25 години спортуват много рядко или никога.

Същевременно всеки втори тинейджър пие, пуши, расте броят на пристрастяващите се към наркотиците. Основен проблем на нацията ни се превръща затлъстяването, като най-много са хората с наднормено тегло в най-активната възраст – между 45 и 65 г.


Малцина се замислят и за това, което се задава: автоматизация на всички сфери на живота, която в никакъв случай няма да отмине и малка България. Преведено на нормален език това означава, че не е далеч деня, когато шефа ще те извика и ще ти каже:
– Съжалявам, моето момче/момиче, но от утре робот ще поеме твоята работа!


Повече от ясно е, че развитието на България е по модела на неопределената ситуация – като на автопилот. Липсва национална стратегия за това, а още по-съмнително е, че дори и да се появи някога, то ще има съгласие по нея у властимащите.
Е, точно при това това състояние на нещата, ни е необходима не просто увереност в силите си, а свръхсамоувереност!

Калифорнийският университет (Бъркли), разположен в град Бъркли, щата Калифорния, е най-старият от 10-те университета, асоциирани с Калифорнийския университет – основан е през 1868 година. Негови учени стигнаха до извода, че най-добрата стратегия, когато става дума за неопределена ситуация, е свръхсамоувереността. Според тях е по-добре да си повярваме, че сме действително силни или умни, отколкото да се съмняваме във възможностите си.


На китайски думата “криза” се пише с два йероглифа: единят означава “хаос”, но значението на другия е “възможност”. Истината, колкото и абсурдно да звучи за немалко хора е, че в заобикалящия ни свят на несигурност има предостатъчно реални шансове за всеки здрав и трудоспособен човек. Но да се намерят те и да се използват за личен успех, изисква да се разделиш с илюзията, че друг трябва да мисли за теб.


Ще си позволя още веднъж да се позова на Марк Твен, защото е пределно точен и ясен:
– Ако смяташ, че можеш, то ти ще можеш. Ако смяташ, че не можеш, то ти си прав!
Казал го е преди повече от век великия писател. Но времето само потвърждава истинността на неговите мисли: успеха спохожда само този, който не просто го желае, но е и убеден, че е способен да си го осигури. Самата увереност е велико начало за всяка победа.


Добре е да помним тази истина: постигането на двете ни главни цели – здраве и лишен от финансови затруднения живот, си е единствено наш проблем. Затова е от особено важно значение да си повярваме, че можем сами да си осигурим желаното място под Слънцето.
И така да станем стратези на собствения си живот.