Всичко, което не е необходимо, е излишно

Всичко, което не е необходимо, е излишно

 

 

Светът, в който сме имали щастието да попаднем, е прекалено сложен, нюансиран, многообразен. Той е и твърде динамичен, което определено ни затруднява да се ориентираме своевременно в нещата, които се случват. Още повече, че заплетеността във всичките форми на живота ни не само, че не намалява, а непрекъснато расте.
Вероятно и вие сте забелязали, че битовата ни техника например, става все по-сложна. Перални, тостери, печки, прахосмукачки и пр., предлагат функции, които едва ли нормален човек някога ще използва.


Изследване на Lightspeed Research показва, че европейците харчат милиарди за техника, с която не могат да се справят. Те притежават телевизори, DVD-плеери, цифрови магнитофони, спътникови приемници, видеокамери, кухненски роботи и пр., на стойност над 400 милиарда евро. В половината от домовете има минимум по 5 дистанционни, а в 87 на сто – над 3.


Но само в една пета от европейските семейства има човек, който знае как да управлява тази техника в дома си. И затова той оставя писмени инструкции на своите близки, пише им кои бутони на дистанционното последователно да натискат, за да включат желаната програма. А останалите, които си нямат домашен консултант, са принудени да потърсят познат, който да им помогне да се справят с така загадъчните прибори от второто десетилетие на 21 век.


Огромната част от днешните европейци не са в състояние да изпълнят дори прости операции, като да си запишат телевизионно предаване например. Ето защо стремително расте пазара на програмирани пултове за дистанционно управление.
Не е изключено подобно усложняване да ни убеждава, че купувайки си все по-трудния за управление продукт, ние получаваме нещо суперново и уникално. Така производителя най-спокойно може да вдига и цената на това, което ни предлага.


А всъщност ние се нуждаем от възможно най-просто управлявани неща. Неслучайно най-успешните и търсени продукти нямат раздути, а строго ограничени функции: те просто правят това, което трябва да правят. И нищо повече от това. Простотата пази нервите ни, помага ни да спестяваме време и средства и да постигаме целите си. И тя работи във всяка жизнена ситуация.


Рюкан е норвежки град с 4000 жители и е обграден от високи планини. От септември до март жителите му живеят в пълна сянка, без слънце. И така много години наред. Докато една нестандартна местна личност – художника Мартин Андерсен, се сети и предложи възможно най-простото решение на проблема: слънчеви огледала.

Три огромни компютърно управлявани огледала да се поставят на една от скалите, обкръжаващи града, да отразяват слънцето и да го насочват към градския площад.
Реализирането на неговия проект, наречен “Слънчево огледало”, постигна и един неочакван страничен ефект.

Рюкан се превърна в много желан обект за хиляди туристи. Градът е включен и в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО. А приходите от туристите продължават да пълнят градската хазна и банковите сметки на местни предприемачи.
Много прави са древните римляни, когато са ни оставили своя завет: всичко, което не е необходимо, е излишно.

Хрумването на Мартин е успешно, защото е възможно най-простото решение на един реален проблем.
Но най-вече с него той подари много радост, топлина и слънчева светлина на съгражданите си.