Всичко, което не е необходимо, е излишно

Всичко, което не е необходимо, е излишно

Аз много обичам да чета поговорки. За мен те са истински склад на великолепни идеи. И от тях, ако внимателно ги четем, можем да извличаме мъдрост, която никои университет няма да ни даде. Те са помагали на милиони наши предшественици да намерят себе си и са ги вдъхновявали в постигането на целите, които си поставят. Помагат и на нас.
Ето една древна латинска поговорка, която си остава свръх актуална: всичко, което не е необходимо, е излишно. Това е и същността на креативната техника, която аз си наричам “да опростиш”: търсим, за да отстраним онова, без което можем. Щом се съмняваме – махаме. Техниката работи навсякъде: от технологичния дизайн до пазара на труда.
Светът, в който сме имали щастието да попаднем, е прекалено сложен, нюансиран, многообразен. Той е и твърде динамичен, което определено ни затруднява да се ориентираме своевременно в нещата, които се случват. При това ясно изразена е тенденцията към увеличаване на сложността във всичките форми на живота ни.
Вероятно и вие сте забелязали, че битовата ни техника става все по-сложна. Перални, тостери, печки, автомобили, прахосмукачки и пр., предлагат функции, които никой нормален човек  никога няма да употреби.
Изследване на Lightspeed Research показва, че европейците харчат милиарди за техника, с която не могат да се справят. Те притежават телевизори, DVD, цифрови магнитофони, спътникови приемници и пр., на   стойност над 400 милиарда евро. В половината от домовете има   минимум по 5 дистанционни,  а в 87 на сто –  над 3. Но само в една пета от европейските   семейства има човек, който знае как да управлява тази техника в дома си. И той оставя писмени инструкции на своите близки, пише им  кои бутони на дистанционното да натискат, за да включат желаната програма. А останалите, които си нямат домашен консултант, са принудени да потърсят познат, който да им помогне да се справят с така загадъчните прибори от второто десетилетие на 21 век.
Огромната част от днешните европейци не са в състояние да изпълнят дори прости операции, като да си запишат телевизионно предаване например. Ето защо стремително расте пазара на програмирани пултове за дистанционно управление.
Допускам, че усложняването цели да убеди потребителя: той получава нещо суперново и уникално. Така производителя спокойно може да вдига цената на продукта си.
А всъщност потребителя се нуждае от възможно най-просто управлявани неща. Не случайно най-успешните и търсени продукти нямат раздути, а строго ограничени функции: те просто правят това, което трябва да правят. И нищо повече от това. Простотата пази нервите ни, помага ни да спестяваме време и средства и да постигаме целите си. И тя работи във всяка жизнена ситуация.
Един пример: Рюкан е норвежки град с 4000 жители и е обграден от високи планини. От септември до март жителите му живеят в пълна сянка, без слънце. Една местна и определено креативна личност – художника Мартин Андерсен, предложи възможно най-простото решение на проблема: слънчеви огледала. Три огромни компютърно управлявани огледала да се поставят на една от скалите, обкръжаващи града, да отразяват слънцето и да го насочват към градския площад.
Реализирането на неговия проект,    наречен “Слънчево огледало”, постигна и един неочакван страничен ефект: Рюкан се превърна в много желан обект за хиляди туристи. Градът бе включен и в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО. А приходите от туристите продължават да пълнят градската хазна и банковите сметки на местни предприемачи.
Подходът на Мартин е креативен, защото той предложи възможно най-простото решение на реален проблем. И така подари радост, топлина и слънчева светлина на съгражданите си.