Вчера, днес, утре…

Вчера, днес, утре…

 

 

Развитието на човечеството може да проследим по много показатели: по запазени сгради, средства за общуване и развлечение, оръжия, от съхранени ръкописи и рисунки…
Но се оказва, че доста точен индикатор за технологичния ни напредък във времето може да е и добре познатата ни автомобилна гума. С нея така сме свикнали, че не я и забелязваме, докато не се спука например. Но точно тя е превъзходен пример за това, как една идея се развива във времето.

Тя нагледно ни представя как работи нашето въображение: към първоначално хрумване добавяме нещо ново, което го прави още по-полезно и ефективно за хората.
Ето само един бегъл поглед върху еволюцията на този предмет, без който трудно бихме се придвижвали от точка А до точка Б:

– 1843 г. – Чарлс Гудиър открива вулканизацията;
– 1846 г. – Робърт Уилям Томсън защитава първия патент за пневматична гума;


– 1890 г. – Бартлет Клинчър въвежда бандажа;
– 1894 г. – Ей Джей Пенингтън произвежда първата балонна гума;
– 1895 г. – „Мишлен” въвеждат пневматичните гуми в автомобилостроенето;
– 1898 г. – патентован е първият вентил;
– 1900 г. – произведени са първите гуми с метални телове;
– 1903 г. – компанията за гуми „Гудиър” патентова първата безкамерна гума (но тя започва да се произвежда масово чак през 1954 г.);


– 1908 г. – Франк Сейбърлинг създава гуми с канали (шарки), подобряващи
сцеплението с настилката;
– 1910 г. – компанията „Би Еф Гудрич” създава гума с удължен живот, добавяйки
въглен към нея;
– 1938 г. – „Гудиър” започва да влага целулозни влакна в гумите;
– 1940 г. – „Би Еф Гудрич” въвеждат първите гуми, изработени от синтетичен каучук;


– 1946 г. – „Мишлен” започват производство на радиални гуми;
– 1963 г. – “Гудиар” прилагат полиестер в гумите;
– 1974 г. – „Пирели” въвеждат широкорадиалната гума…

Но тези търкалящи се парчета гума не престават да предизвикват въображението на търсещи хора. И така да помагат и на нас, шофьорите – като намаляват разходите за гориво, подобряват поведението на автомобилите на пътя…

Появяват се гуми, за които не са страшни спуквания и спад на налягането, еко гуми, които намаляват триенето си при търкаляне, съответно и разхода на гориво.
Нестандартно мислещи глави се запитват: а защо гумите имат само една форма? Не може ли да ги направим като топки например?
И се появява различната гума: сферичната. Свързва се с колата чрез магнитна левитация. На сух път се втвърдява, а на мокър попива влага. Гумите се печатат на 3D-принтер, което позволява да се приспособяват към особеностите на конкретния район, в който се пътува. С такива гуми управлението ще е плавно, а паркирането – вероятно ще е несравнимо удоволствие.

Но раждането на идеи не може да бъде стопирано, защото предел за мечтите няма. И всичко, което е постигнато в конкретна област креативни образи незабавно включват в други свои проекти. Това се отнася и за гумата: в света на умните градове, домове, неща, няма начин да не се появи и умната гума.
Неотдавна френската компания Michelin ни показа как би могла да изглежда тя: да обменя информация с автомобила, за да се приспособява под текущите условия на шофирането – време, релеф, качество на пътя…

Безвъздушна, с полимерна структура, която поглъща ударите. Ще се изработва от биоразлагащи се преработени материали, пригодни за второ използване.
Още по-интересно е, че компанията ще предложи на шофьорите и сами да си печатат гуми или нови протектори на 3D-принтери. Те ще имат възможността да създават оптимален и персонализиран вариант на гуми само за своя автомобил.
Умната гума ще е в състоние сама да подновява износен протектор чрез метода на 3D-принтиране, като ще прави това направо на шосето при дълго пътуване. За поддържане на всички тези функции в гумата са вградени датчици, които си общуват с бортовия компютър на колата.

Не се и съмнявам, че ни предстоят и срещи с нови и невероятни модели гуми. Те ще бъда сътворени дори и само поради това, че човешкото въображение наистина няма и не може да има граници.