В живота успяват целеустремените: 1 част

В живота успяват целеустремените: 1 част

 

Мишел дьо Монтен (1553 – 1592 г.) е знаменит френски философ и писател от епохата на Ренесанса. Той ни е завещал много мъдрости, сред които и тази:
– Ум, който няма никаква определена цел, се губи. Да бъдеш навсякъде означава да бъдеш никъде!
Близо шест века ни делят от времето, когато Мишел е написал този израз. За това време са настъпили епохални промени на планетата: появил се интернета, смартфона и робота. Човекът е в Космоса, създава технологии, с които се намесва в най-съкровени области на природата – не е далеч деня, когато вероятно ще свържат и мозъците ни с квантови компютри например.


Но Монтен остава все така актуален: нямаш ли цел в живота си, ти не знаеш накъде да вървиш.
Но какво означава да си целеустремен? С какво хората, които има цел се различават от останалите?
Да се опитаме да потърсим отговори на тези въпроси.

Те умеят да се фокусират
Съзнанието ни има склонността да се рови в множеството любопитни неща, които привличат вниманието ни. Факт е, че светът е пълен с изкушения и лесно може да потънем в тях. Целта внася подреденост във всекидневието и така води до оптимално използване на вътрешните ни ресурси. Като ги съсредоточава в определена точка, тя многократно ги умножава. И ние ставаме ефективни.

Те задават въпроси, на които търсят отговори
В древна притча учителя запитал ученика:
– В какво се състои най-ужасната трагедия на човешкия живот?
– Навярно в това, че човек не намира отговори на своите въпроси – казал, след като помислил ученика.
– Не – отговорил учителя. – Трагедията е в това, че той не открива въпроси, на които следва да търси отговори.
Постигането на която и да е цел изисква поставяне на въпроси, на които да бъдат търсени отговори.

Целеустремените хора се питат, кои са работещите подходи, къде има достатъчно ресурси, какви са приоритетите, кои могат да са съюзниците… Благодарение на различните въпроси те получават възможността да отхвърлят незначителното и да се концентрират върху същественото. И така да постигат целите си.

Те са гъвкави
Целеустремените хора знаят, че всичко се променя и затова трябва да си адаптивен. Стриктно да следваш едни и същи подходи на действие, е най-сигурния начин да се провалиш.

Те помнят мисълта на Айнщайн, че е безумие да правиш едно и също отново и отново и да очакваш различни резултати. Това, което вчера е носело успех, днес не работи. Нужни са други модели на мислене. Успяваш, ако се приспособяваш своевременно към сменящите се обстоятелства. Те се стремят да открият в тях непознати възможности, които да ги приближават към целта им.

И Оскар Уайлд е казал нещо много вярно:
– Ти не можеш да променяш посоката на вятъра, но винаги можеш да вдигнеш платното, за да достигнеш целта си.
Като не си в състояние да управляваш вятъра, то нищо не ти пречи да използваш силата му.

Те са реалисти
За древногръцкият философ Епиктет (50 г.пр.н.е. – 138 г.)  нещата на този свят се делят на два вида: едни, които са по силите на човека, и други, които са невъзможни за постигане. Мъдрецът е учел, че човек трябва да съсредоточава енергията си на това, което зависи от него и да елеминира онова, което не му е подвластно. Ако той преследва нереална цел, то най-вероятно ще се провали. Не можеш да постигнеш непостижимото, така както не можеш да обхванеш и необхватното.


Тази истина познават и следват целеустремените хора. Те знаят, че достигането на целите им изисква време – чудеса има в приказките, в живота има непредсказуемост, неустойчивост, несигурност.
Милиардерът Уорън Бъфет го е казал лаконично, остроумно и точно:
– Независимо колко големи са вашите дарби и колко усърдно вие се трудите, някои неща изискват време. Невъзможно е да получиш дете за един месец, като оплодиш девет жени.


Затова целеустремените хора са въоръжени с търпение, те не очакват незабавни резултати. И всяка малка победа възприемат като стъпало към следващата, която ще ги приближава до постигането на целта им.