В какъв свят ще живеем след 30 години

В какъв свят ще живеем след 30 години

Хората, които професионално се занимават с предвиждане на бъдещето, тръгват към отговора на този въпрос от промените в областта на технологиите. Те в много голяма степен определят, как ще изглежда света след определен период. И най-вероятно след три десетилетия роботите и изкуствения интелект ще направят неузнаваеми цели отрасли на промишлеността. Самоуправляеми автомобили ще намалят пътно-транспортните произшествия,  нанотехнологии ще изменят представите ни за медицина. Ще се появат невероятно здрави и свръхлеки строителни материали, ще ни бъде трудно да различим естествената от изкуствено създаваната храна… Ще се появят непознати ни сега средства за решаване на проблеми, които кардинално ще променят и бита ни, и работните ни места.


Но технологиите няма автоматично да решат проблемите ни.  Това няма да направи и бизнеса – неговата задача е да търси нови възможности,  да намира непознати пазари и да увеличава печалбите си. Политиците и чиновниците няма да отидат на Луната, защото там няма (засега), кой да ги корумпира – допускам, че и след три десетилетия манталитета им ще си е същия. И престъпността няма да намалява, нито пък трафика на наркотици ще изчезне. Агресията на немалко от днешните деца е предвестник за агресията на утрешни пораснали хора, още повече, че тя има свойството да се акумулира.


Със сигурност бедните ще стават още по-бедни, богатите – още по-богати. А това ще е основен източник на несигурност, неустойчивост в бъдеще. И ще води до още по-изтънчени манипулации за фабрикуване на нужното на властимащите съгласие по въпроси, които те ще дефинират като значими.
След три десетилетия населението на света се очаква да се увеличи от днешните около 7,5 милиарда до близо 9 милиарда. Сред причините за това ще е и растящата продължителност на живота. А това означава много повече пенсионери при намаляващ брой млади хора. Ще е необходим скок на производителността на труда и той ще бъде достиган най-вече чрез автоматизиране на много производствени процеси. А това неминуемо ще води и до увеличение на безработицата.


Животът след три десетилетия няма да е по-малко суров от днешния. Икономическият възход ще е осезаем, благодарение на победилата четвърта индустриална революция, но разпределението на нарасналото богатство няма да е поравно на всеки калпак. Точно обратното: добре познатото ни днес социално разслоение ще се задълбочава.
Затова, ако искаме да имаме след три десетилетия що годе приличен жизнен стандарт, е добре да започнем да подготвяме условията за него. Много от важните изисквания, които днес предявява трудовия пазар към нас, ще бъдат заменени с други. За повечето от тях никой не ни обучава – сами трябва да направим това. Не започнем ли да си ги осигуряваме от сега, после ще бъде късно. Ще бъдем отнесени безмилостно от конкуренцията на онези, които вече  работят за изграждането им у себе си. Не само у нас, а на планетата като цяло – глобализацията не признава национални граници в тази област…


Пример за това са военните. Доскоро побеждаваха тези, които бяха повече като брой и по-силни. Днес крилати ракети, самолети, роботи, дронове атакуват врага. САЩ е страна, която обича да бомбардира различни държави, само защото смята, че те са лоши. През 2010 година тя води две войни – в Ирак и Афганистан. Но 40 на сто от военнослужещите и по това време нито веднъж не са били в района на бойните действия – воюваха най-вече технологии. Ето защо в армията вече са нужни не толкова мускули, колкото други навици и умения – да си на ти с киберпространството, да умееш да работиш в екип, да си мобилен и ефективен…
Но същото е и в цивилния живот: печелиш, ако си човек с критично мислене, зрял, имаш пъргав и любознателен ум, раждаш нестандартни хрумвания… Това може да ви звучи и банално, но за хиляди наши съвременици точно то е нещо напълно непознато. По улиците на градовете ни се шляят много нищо неправещи, неграмотни, инфантилни, невъзпитани хора. Дори по  официални данни около милион души у нас нито учат, нито работят!


Ако съдя по различни социологически проучвания от последното десетилетие, не са чак толкова много тези от нас, които осъзнават простичката истина: бъдещия ни жизнен стандарт си е единствено наша грижа. Не някои друг – Дядо Коледа, цар еди кой си или партия Y, ще ни реши проблемите. Това няма как да се случи нито днес, нито след три десетилетия.
А това, че утре технологиите ще направят средата ни неузнаваема, съвсем не означава, че днешните ни проблеми няма да ги има. По-скоро те ще се допълнят от нови предизвикателства, за които от днес трябва да се готвим. Точно както древните са знаели: искаш ли мир, готви се за война.
Бъдещето не може да се появи от нищото – то се основава на настоящето. Затова е добре да помним: къде ще бъдем след 30 години в най-голяма степен зависи от собственото ни поведение. От това дали инвестираме лични ресурси – време, труд, пари  в развитие на качества, които биха ни направили конкурентоспособни и тогава. От личната ни стратегия, която следва устойчиво да градим и адаптираме към неизбежните и неочаквани промени.