В какъв свят ще живеят децата ни след три десетилетия?

В какъв свят ще живеят децата ни след три десетилетия?

 

 

 

Нищо не лети така бързо, както времето. Ето, че и тази година преполови и на вратата ни скоро ще почука първия учебен ден…
В какъв свят ще живеят тези хлапета, които след броени дни ще изпълнят учебните зали? Ще ги има ли и след три десетилетия проблемите, които днес нас ни терзаят? Какво ще е всекидневието им, какви ще са пътищата за тяхната реализация в живота?


Най-вероятно след около три десетилетия роботите и изкуствения интелект вече ще са направили неузнаваеми цели отрасли на промишлеността. Самоуправляеми автомобили ще намалят пътно-транспортните произшествия, нанотехнологии ще изменят представите ни за медицина. Ще се появат невероятно здрави и свръхлеки строителни материали. И ще ни бъде много трудно да различим естествената от изкуствено създаваната храна. Непознати ни сега средства за решаване на различни задачи дълбоко ще променят и бита ни, и работните ни места.


Но едва ли технологиите автоматично ще решават проблемите на порасналите хлапета. Това няма да направи и бизнеса – неговата задача е да търси нови възможности, да намира непознати пазари и да увеличава печалбите си. Съмнявам се, че политиците и чиновниците ще бъдат по-различни – практиките, които днес те прилагат, бързо се усвояват и възпроизвеждат и от много млади хора, навлизащи в тези доходоносни професии. И престъпността няма да намалява, нито пък трафика на наркотици, оръжия, бели робини ще изчезне. Агресията на немалко от днешните деца е предвестник за насилие, проявявано от утрешни пораснали хора – просто тя има свойството да се акумулира.


Със сигурност бедните ще стават още по-бедни, а богатите – още по-богати. А това ще е основен източник на неустойчивост в бъдеще. И ще води до далеч по-изтънчени манипулации за фабрикуване на нужното на властимащи съгласие по въпроси, които те ще определят като значими.
След три десетилетия населението на света се очаква да се увеличи от днешните около 7,5 милиарда до близо 9 милиарда. Същевременно ще расте продължителността на живота. А всичко това означава много повече пенсионери при намаляващ брой млади хора. Ще е необходим скок на производителността на труда и той ще бъде достиган най-вече чрез автоматизиране на производствени процеси. Цената за това, обаче, ще е невероятен ръст на безработицата!


Животът след три десетилетия няма да е по-малко суров от днешния. Икономическият възход ще е осезаем, благодарение на победилата четвърта индустриална революция. Но разпределението на нарасналото богатство няма да е поравно на всеки калпак. Точно обратното: добре познатото ни днес социално разслоение ще се задълбочава стремително.
Ако искаме децата ни да имат след три десетилетия що годе приличен жизнен стандарт, е добре да започнем да работим и сами за това. Защото горчивата истина е, че за най-важните изисквания, които утре ще предявява стремително свиващия се трудов пазар към тях, училището – поне засега, не ги готви въобще. Това си остава задължение на самите родители. И не започнат ли от днес да го вършат, утре вече ще бъде късно – конкуренцията става все по-свирепа и глобална.


Пример за това са военните. Доскоро побеждаваха тези, които бяха повече като брой и по-силни. Днес крилати ракети, роботи, дронове атакуват врага. САЩ е страна, която обича да бомбардира различни държави, само защото смята, че те са лоши. През 2010 година тя води две войни – в Ирак и Афганистан. Но 40 на сто от нейните военнослужещи по това време нито веднъж не са били в района на бойните действия – воюваха модерни технологии. И в армията вече са нужни не толкова мускули, колкото други навици и умения – да си на ти с киберпространството, да си пластичен, мобилен, изобретателен, ефективен…


Но същото е и в цивилния живот: печелиш, ако си човек с критично мислене, зрял, имаш пъргав и любознателен ум, раждаш нестандартни хрумвания… Това може да звучи банално, но за хиляди млади родители, чиито деца есента ще са в първи клас, точно то е нещо напълно непознато. В различни селища на страната могат да се намерят предостатъчно нищо неправещи в свободното си време, неграмотни, инфантилни, невъзпитани родители. Дори по официални данни около милион души у нас нито учат, нито работят…
Ако съдя по различни социологически проучвания от последното десетилетие, не са чак толкова много тези, които осъзнават простичката истина: бъдещия ни жизнен стандарт си е единствено наша грижа. Не някои друг – Дядо Коледа, цар еди кой си или партия Х, ще ни реши проблемите. Това няма как да се случи нито днес, нито след три десетилетия.


А това, че утре технологиите ще направят средата ни неузнаваема, съвсем не означава, че много от днешните ни проблеми няма да ги има. По-скоро те ще се обогатят от нови предизвикателства, за които от днес трябва да се готвим. Точно както древните са знаели: искаш ли мир, готви се за война.
Бъдещето не може да се появи от нищото – то се основава на настоящето. Затова е добре да помним: къде ще бъдат тазгодишните първокласници след 30 години в най-голяма степен зависи от поведението на техните родители. Наивно е те да прехвърлят отговорността за това на училището например. Личните ми наблюдения сочат, че с всяка измината година абитуриентите у нас са с все по-високо самочунствие и все по-малко знаещи – за каквото и да било. А това е свидетелство за невероятния погром, осъществен за четвърт век в родното школо. И кризата там продължава да се задълбочава. На властимащите им е все тая, какво се случва с него – та от сферата на образованието не можеш да отмъкнеш, кой знае колко…


Артур Шопенхауер (1788 – 1860) е забележителен немски философ, чието най-известно произведение е „Светът като воля и представа“. Той ни е завещал и сентенция, която днес е много по-актуална от епохата, в която я е създал:
– Обикновеният човек има само една грижа: как да убие времето си, а умният – как да го употреби!
Немногобройните първокласници, които имат късмета да имат умни и загрижени родители, могат да не се тревожат за това, къде ще се намират след три десетилетия. Техните бащи и майки вече влагат немалко лични ресурси – време, труд, пари за развитие у тях на необходимите качества, налагани от новата епоха.


А какво очаква останалите хлапета, които наближаващата есен ще събере в училищните стаи? От древен Рим е дошла следната мисъл: всеки е ковач на своята съдба. Със сигурност и тя ще е валидна след три десетилетия…