В парите ли е щастието: 1 част

В парите ли е щастието: 1 част

 

Оскар Уайлд е знаменит драматург, писател, поет… И автор на великолепни афоризми. Като този:
– Когато бях малък, мислех че най-важното нещо на света са парите. Сега, когато съм възрастен човек, зная, че това наистина е така.
Вярно, има далеч по-съществени неща в живота от паричните знаци – отглеждане, възпитаване и образоване на деца, реализация в професионална област, където ни е интересно и увлекателно, срещи с приятели, общуване с произведения на изкуството и културата, пътешествия из приказни кътчета у нас и по света… Всичко това не може да се замени с банкноти, за които при това е доказано, че разнасят всевъзможни вируси щом ги докоснеш.


Но има един незначителен детайл. Много мъничък, но няма да е коректно, ако не го споменем. За да имаме всичко това, се нуждаем от пари. За бъдем здрави и да постигаме целите си, ни е необходимо да дишаме чист въздух, да ядем истинска храна, да спим сред горски шум и да сме независими от тъпанарите, с които е пренаселен вече света около нас. А за всичко това ни трябват парички и колкото те са повече, толкова по-добре.
Вероятно не ви казвам нищо ново, но все пак друго си е, ако го подкрепя и с някой факт от научни изследвания. В случая с резултати от проучване на Американската кардиологична асоциация. То е траяло 15 години и са били наблюдавани около 20 хиляди американци.

За този период 1500 от тях са получили инсулт. И основният извод от това проучване е: по-добре да си богат, отколкото беден! Защото, колкото по-добре материално е бил осигурен американеца на възраст между 50 и 64 г., толкова по-малки са били шансовете му да получи инсулт. Възрастните американци с най-ниски доходи три пъти по-често са получавали инсулти в сравнение със своите осигурени връстници. Хората с тънки банкови сметки са имали най-често хипертония, диабет и различни сърдечно-съдови заболявания, а всичко това са рискови фактори за поява на инсулт.


Знаете ли кое е най-доброто на социалната система, в която се оказахме? Ами това, че на нея изобщо не й пука за нас! Тя се интересува единствено от това да си плащаме данъците и здравните осигуровки, и да не правим очевидно забелязващи се бели. Дала ни е свободата да се оправяме сами.
Е, точно тази истина немалко хора все още не са я разбрали. Те си мислят, че някой им е длъжник за ниските им заплати и пенсии. Че са ниски дума да няма, но какво от това? И след като на системата и е безразлично, как се чувстваме ние, то явно сами ще трябва да се справяме с проблема на финансовия недоимък.


Тъй като започнах с афоризъм на Оскар Уайлд, ще завърша тази първа част пак с него:
– Работата е последното убежище за тези, които нищо друго не умеят!
Написано е преди век и половина, но като че ли е сторено вчера. Ще забравим тревогите си за това, как да свържем двата края между аванса и заплатата не като разчитаме на тях, а като раждаме своите си щури идеи. Така ще можем да поемем по пътя на пълноценния, здравословен, щастлив и дълъг престой в този прекрасен откачен свят.