В парите ли е щастието: 4 част

В парите ли е щастието: 4 част

 

Богат тинейджър от Тексас, САЩ, шофира пиян и убива четирима души. Неговите адвокати доказват в съда, че той е нещастен, защото боледува от “богатизъм”. И това заболяване не му позволява в пълна степен на отговорност да управлява автомобила. Наследникът на милионера получава условна присъда…
Това е истински случай и подобни на него се срещат не само в САЩ, но навсякъде по света. Включително и в скъпата ни Татковина. Припомням ви го не защото той ни показва “безпристрастността” на съда, а защото е показателен за разминаването между парите и щастието.

Истината е, че “богат съм” и “щастлив съм”, са две различни роли, в които ние може да се изявяваме на сцената на собствения си живот. Ако разчитаме да спечелим много пари, за да си купим липсващо ни щастие, това няма как да се случи – просто то не се продава.
Щастието е резултат на нещо съвсем друго – на душевна и физическа хармония. Учени са предложили на различни хора да оценят сами своето щастие чрез скала, която включва цифрите от 1 (абсолютно неудовлетворен от живота) до 7 (съвършенно щастлив).

Е, оказало се, че средния бал на американските мултимилионери е 5,8, докато на бездомните от Калкута бил 2,9. Но ето неочакваното от това изследване: ескимосите от племето инуити в Гренландия, чийто живот е невероятно труден и занимаващите се със скотовъдство масаи (африканско полуномадско племе, обитаващо основно територията на Кения и Танзания), които живеят в къщи, измазани с тор, без електричество и водопровод, също са оценили щастието си с 5,8 бала!


Има предостатъчно примери за много богати хора, които са на антидепресанти и са се абонирали за услугите на психоаналитици. В преследването на паричните знаци и вещите, които те осигуряват, те пренебрегват други, далеч по-важни неща в живота си. Консуматорският манталитет поразява психиката, зад външното благополучие се крият сериозни душевни проблеми. И много често, когато мозъка е промит от култа към богатството, то в него няма място за естествени човешки радости.


Има един любопитен сайт – “Богатите деца в Инстаграм” (Rich Kids of Instagram). На него отрочета, имали късмета да се родят в семейства на милионери и милиардери, се перчат с красивите си играчки – коли, самолети, часовници Rolex, къщи с огромни басейни…
Но ако внимателно разглеждаме сайта, може да доловим стремежа зад неимоверно скъпите вещи да се скрие душевна тревога, самота, пустота… Изследвания на психолози сочат, че преклонението пред вещите влияе негативно на човека – на неговите отношения с другите хора, води до загуба на смисъла на живота, до психически разстройства…

И обратното: когато преследването на богатството и трупането на вещи се намали хората намират душевно спокойствие.
В Journal of Consumer Research попаднах на публикация, която разказва за друго интересно проучване. То е правено шест години, като са били наблюдавани 2500 души. Изводът на изследователите: стремежът към придобиване на вещи поражда у хората социална изолация, която на свой ред засилва порива към потребление у тях. Хората се пристрастяват към покупките и в перспектива това разрушава социалните им отношения.

А когато самооценката – мерилото за успеха, е единствено в това дали притежаваш скъпата играчка или не, няма как да си в хармония със себе си.
Всъщност свързването на щастието с парите и налагането му в масовото съзнание, е резултат от мощна и дългогодишна работа на американската индустрия за промиване на мозъци. Хърбърт Кларк Хувър е 31-ят президент на САЩ (в периода (1929 – 1933). Пред специалисти по реклама и пиар той заявява:


– Вие сте създатели на желания. Вие превръщате хората в непрекъснато работещи машини за щастие. Машини, които стават фундамент за икономическия прогрес!
След втората световна война идеологията на консумативизма е важна част от модела за устройство на света, който САЩ се стремят да наложат. Така те демонстрират преимуществата на своя начин на живот, но най-вече създават благоприятни условия за продажба на американските стоки. Нескончаемите демонстрации на разкош и изобилие внушават не просто преклонение пред богатството, а налагат представата, че не можеш да си щастлив, ако не си богат.


А истината е, че ако попаднеш в капана на страстта да се купуват все повече предмети, щастието ще бяга от теб. Не случайно много хора на планетата се отказват от правилата на консуматорското общество и принудата на непрекъснатия растеж на потребление. Във време, когато стремително намаляват ресурсите на планетата, те подкрепят различни екопроекти и организации, които призовават да се консумира по-малко. Те оценяват значението на свободното време, на живото общуване с други хора, с природата.


Ние сме щастливи в миговете, в които сме с приятни за нас хора. В това прекрасно състояние на духа сме и когато пътешестваме, присъстваме на концерти, театрални постановки, спортуваме… Щастливи сме не само, когато това се е реализирало, но и в миговете, когато очакваме очарованието на подобно изживяване. Хубаво ни е, когато получаваме различен опит и нови впечатления. Подобни емоции не може да ни донесе придобиването на материални блага – с тях бързо свикваме, те остаряват, трошат се. Докато впечатленията остават с нас, тяхната мимолетност ги прави особено ценни за нас.


Или ако обобщя, за мен щастието не е в притежаването на многото пари. То е в това да обичаш и да бъдеш обичан, да си способен на съпричастност към емоциите на другите.

Мъдрият Марк Твен го е казал простичко и точно:
– Най-добрият начин да се чувстваш добре е да направиш някой да се чувства добре!