В подводния свят, където понякога е така самотно

В подводния свят, където понякога е така самотно

 

 

Не зная дали познавате тази удивителна история. Но тя ни доказва, че в света, в който сме попаднали има и много красота, но и много необясними неща.
Японецът Хироюки Аракава цял живот е бил водолаз – за първи път се е потопил надълбоко, когато е бил на 18 години. И вече шест десетилетия той се гмурка на големи дълбочини край залива Татеяма, в японската префектура Чиба, разположена в централната част на страната. Там преди три около десетилетия той за първи път срещнал една огромна риба. В Япония я наричат кобудаи, от кобу – буца, подутина. Нарекъл я Йорико.


Преди четвърт век хората от Такаяма решили да построят религиозен символ – порта на шинтоистки храм на дълбочина 17 метра. С това се заел Хироюки – той се гмуркал и градял вратата. Така открил, че Йорико живее недалеч от нея.
Докато един ден не намерил Йорико наранена, останала без сили. Рибата не била в състояние сама да си намери храна. В продължение на десет дни той всеки ден се гмуркал и и носел по пет рака. Благодарение на Хироюки рибата се възстановила.


– Ако гледаме Йорико отпред ще ни се стори, че тя има човешко лице – казва Хироюки. – Даже може да заприлича на някои от познатите ни.
Те редовно се срещали около шиноистката порта. Разбирали се добре, без да могат да говорят.
А един ден Хироюки нежно я целунал.
– Под водата е много особен свят – споделя Хироюки. – Когато си там понякога е много самотно.


Сега, когато Хироюки посещава светинята, за която се грижи, той почуква по металната кострукция. Щом чуе този звук, Йорико незабавно долита до своя приятел. За да получи и своята целувка. Хироюки е единственият човек, на когото огромната риба позволява да я докосва.


Според Хироюки причината за близките отношения между него и рибата е, че те си имат доверие един на друг. Рибата знае, че той е човека, който я е спасил от гладна смърт, помогнал и е, когато е била сериозно наранена.
Впрочем учени от Оксфордския университет установиха, че рибите са в състояние да разпознават лицата на хората. И то с достатъчно висока точност – 86 на сто!


Въпреки възрастта си – Хироюки скоро ще навлезе в осмото си десетилетие, той продължава да се грижи за шиитската подводна светиня и редовно се гмурка в дълбоките води край Такаяма. Работи и като екскурзовод, а също и в магазин за аквалангисти и гмуркачи.


Неговото невероятно приятелство с Йорико го направи световна знаменитост, но той не се е възгордял. Хироюки е щастлив, защото си има верен приятел в подводния свят, където понякога е така самотно.
Но също и заради чувството, че е направил нещо добро в живота си…