Гората, без която няма живот

Гората, без която няма живот

 

 

Ако се разходите из която и да е българска планина няма начин да не попаднете и на страшни гледки. В случая не става дума за това, че се множат тъпоглавите наши съвременици, на които тъпоглави родители не са им обяснили своевременно, че в гори не трябва да се хвърлят боклуци. Имам предвид съсипани огромни площи от безогледна сеч на новоизпечени бизнесмени, покровителствани от корумпирани политици и чиновници на всички възможни равнища на властта. Неимоверната алчност е замътила мисленето им (доколкото го притежават) и те не си дават сметка, че превръщат страната ни в пустиня. В която впрочем най-вероятно ще живеят и техните наследници…


На някои тези редове могат да се сторат пресилени. Няма да споря с тях – истината е, че благодарение на равнодушни хора горите ни изчезват. В края на миналата година в съвместния доклад на Програмата на ООН за околната среда (Unep), WWF и Eurac Research България бе посочена като държава, в която се осъществяват екологични престъпления. Противно на европейското и международното екологично законодателство у нас продължава да се разширява изсичането на горите ни. Но ако няма гора – няма живот, защото следва взрив на почвена ерозия, изчезва водата, умират животни и растения. Настъпват необратими промени в климата, които никак няма да ни харесат. Недостига кислорода, няма позитивни емоции, без които трудно бихме опазили психиката си в нашето стресово време.

Ако бяхме нормална държава, в която имаше наистина работещ парламент и правосъдие, за престъпления спрямо гората би трябвало да се налагат възможно най-суровите наказания.
Но нямаме нито едното, нито другото – властва беззаконие, безогледна корупция и чалга култура. Всеки ден у нас се изсича гора с площ от 100 футболни игрища. Над един милион кубически метра само промишлена дървесина всяка година се добива незаконно. Прави се нагло, безцеремонно и изключително агресивно. Всевъзможни бракониери, повечето от които маскирани като “бизнесмени”, споделят част от огромните си печалби, с който трябва. И затова нямат и никакви проблеми с престъпната си дейност. Точно обратното – радват се на най-добрите условия, за да продължават да унищожават горите ни.


Сече се за ски-писти, като се вземат предвид само мераците на собствениците на курорти. Пример за това е случващото се в Пирин, но не е само там. Достатъчно е човек да обиколи територията на община Самоков например, за да му настръхнат косите от това, което ще зърне. Безогледното изсичане на тамошните гори непосредствено засяга вододайната зона на София – град, в който живеят над два милиона души. И които един ден реално ще се окажат без питейна вода…
Да добавим и още нещо – над половината от населението у нас се отоплява с дърва. Е, при липсата не само на екологична, но и на каквато и да е култура у немалка част от съгражданите ни, не е чудно защо играе брадвата из родните гори. Вярно е и това, че за много хорица като гледат огромните камиони с дървесен материал заминаващи за износ, си е съвсем нормално и те да си отсекат някое и друго дърво за огрев… При това варварското изсичане на горите е съпроводено и от липсата на адекватно на него залесяване.


А сега ще ви разкажа за една друга практика. Тя се реализира на остров Маджули, разположен в щата Асам в североизточна Индия. Маджули е речен остров – преди време най-големия в света, но сега земетресения и наводнения разрушават бреговете му и площта му се съкращава бързо. Намира се на река Брахмапутра. Тя е ляв приток на река Ганг, една от големите водни артерии в Южна Азия – преминава през Китай, Индия и Бангладеш.
Годината е 1979-та, а Джадав Пайенг е само на 16 години (роден е през 1963 г.). Един ден, разхождайки се из родния си остров Маджули, той се натъкнал на страшна гледка: много мъртви змии. Те попаднали на острова след преливане на река Брахмапутра. Но били буквално изгорени от слънцето, защото на острова не можели да намерят сянка.


Джадав бил шокиран от това, което видял. Незабавно се обърнал към местни чиновници, но те го уверили, че е безмислено да се залесява – почвата е крайно неблагоприятна за това.
Джадав, обаче, не се примирил. И всеки ден започнал да засажда по едно дърво. Напълно сам той се грижел за тях – поливал ги, разсаждал ги… И само след няколко години на мястото на пясъчните наноси се появили гъсти бамбукови храсти. Зарадван от случилото се Джадав започнал да засажда и различни дървета. Донесъл в своята гора и червени мравки, за да обработват почвата за тях.


Днес, четири десетилетия по-късно неговото начинание се е превърнало в истинска гора, която обхваща площ от над 560 хектара. За сравнение знаментия Централен парк в Ню Йорк има 341 хектара.
Всеки негов ден започва със ставане в 3 часа сутрунта. Два часа по-късно той е при гората си и започва грижите си около нея – събира семена от дърветата, почиства ги, засажда дръвчета… Сега целта му е да създаде нова гора гора на друг пустинен район край река Брахмапутра.
Джадав живее в скромна хижа в гората заедно с жена си и трите си деца. Семейството се издържа от продажба на мляко от крави и биволи, които отглежда.


Животът на този речен остров досега би вече изчезнал, ако не бе делото на Джадав. Съвсем сам за четири десетилетия той създаде огромна и прекрасна гора. Тя вече е дом и за много диви животни – бенгалски тигри, индийски носорози, елени, зайци, маймуни, различни видове птици… От друга част на острова тук редовно се появяват и слонове.
Днес Джадав е известен в цял свят – за него бе заснет документалния филм „Горски човек“, посветен на каузата му. Досега той е видян от близо три милиона души!
А в родината си е истинска легенда. Там го наричат “горския човек на Индия“. Гората му е наречена на неговия детски прякор – Молай. Правителството го награди с “Падма Шри” – висше отличие за цивилни граждани в Индия. Университетът на името на знаменития индийски политик Джавахарлал Неру (1889-1964 г.) и индийския селскостопански институт му дадоха почетни научни степени.


– Тъжно ми е, когато виждам как хората изсичат дърветата – споделя Джадав. – Ние трябва да съхраним природата, в противен случай всички ще загинем.
Неговата мечта е всеки човек на планетата да засади като минимум две дървета.
Би било прекрасно, ако тази негова мечта стане реалност…