Да общуваме с децата си, а не със смартфона

Да общуваме с децата си, а не със смартфона

 

 

 

Броени дни ни делят от началото на новата учебна година. Хиляди първокласници със светнали очи от приключението, което им предстои, ще изпълнят училищата в страната. Не се и съмнявам, че в тези последни дни на приготовления за техния предстоящ празник, мама и татко намират време да им говорят, колко е важно да се учат отлично. Защото за тях бележника, изпълнен с шестици, е гаранция за щастливия им живот утре.
А всъщност съвсем друг въпрос би трябвало да  вълнува родителите: в състояние ли е родното школо да даде на децата им онези навици и умения, които ще изисква от тях бъдещето? Защото вече съвсем не е достатъчно те да са отличници, трудолюбиви, изпълнителни, дисциплинирани хора.

Най-малкото, защото това по-добре от тях ще го могат роботите, които навлизат във всяка област на живота.
Горчивата истина е, че отсъствието на навици, съобразени с изискванията на съвременния трудов пазар, се превръща в едно от главните препятствия при намирането на квалифицирана и високо платена работа сега, а още повече пък утре.
Световният икономически форум (WEF) е международна неправителствена организация със седалище в Женева, Швейцария. Тя е със статут на наблюдател към Икономическия и социален съвет на ООН. Всяка година в края на януари WEF свиква в Давос (планински курорт в Граубюнден, Алпите) срещи на световни икономически и политически лидери, интелектуалци и журналисти. Организацията публикува и различни доклади по въпроси, важни за света – конкурентоспособност, информационни технологии, глобални рискове и др.


Наскоро се появи нейния доклад за човешкия капитал – “Подготовка на хората за бъдеща работа”. В него се подчертава, че много съвременни образователни системи не предлагат навици, които са необходими за реализация на днешните пазари на труда. Те са буквално “изключени” от този процес. Училищата като правило са фокусирани на развитие на когнитивни (познавателни) умения в традиционни предмети. Недостигат, обаче, умения все по-необходими на трудовия пазар. Като изключително важни за бъдещата успешна реализация на детето, се определят навиците креативност, умение комплексно да се решават проблеми и критично мислене.
В действителност вместо да развива креативността у децата сегашната образователна система най-често я съсипва. Това се потвърждава от известния тест за творчество на Пол Торънс.

Когато са в детската градина над 98 на сто от децата са хора с несекващо любопитство, с безкрайни въпроси, с огромен интерес да опознават себе си и света. Но след като преминат през мелницата на съвременното образование, към 25 годишна възраст креативни остават едва 3 на сто.
От личен опит знам, че точно качества като креативност, умение комплексно да се решават проблеми и критично мислене, почти не са развити у преобладаващата част от младите хора. Вярно, има изключения, но те са много малко.
Както се отбелязва в доклада, обезпокояващо е, че на тези навици в съвременното училище не се обръща внимание – там се решават стандартни задачи, както това се е правело в продължение на векове. Препоръката е, че самата концепция за образованието се нуждае спешно от преориентация. Светът става все по-взаимообвързан и динамичен, а това означава, че на децата им предстои да сменят много работни места. Включително да овладяват професии, които днес не съществуват.


В САЩ експерти на Министерството на труда установиха, че 65 на сто от днешните ученици през 2025 година ще заемат работни места, които още не са измислени. Тях ще ги създава победилата четвърта индустриална революция. Точно тя ще подпише и смъртната присъда на много от сега съществуващите професии. За които впрочем родното школо продължава да подготвя децата ни.
Една от основните причини за това е, че все по-трудно се намират учители и преподаватели, които умеят да развиват у децата навици и умения, необходими за новото време. При това обаятелно, атрактивно, артистично, креативно. Ако аз бях ученик или студент то, ако имах тази възможност, не бих влязъл в час при някои учители или преподаватели – та това означава да умра от скука! Но, за съжаление, те съвсем не са толкова малко, колкото може би ви се струва…


За това определена вина има и системата за подготовка на педагогически кадри, тромавостта, инерцията, консерватизма, некомпетентността, бюрокрацията, разпространени масово в образователната ни система като цяло.
В тази ситуация ролята на нас, родителите, неимоверно нараства. Ако искаме децата ни утре да бъдат успешни, ще трябва да общуваме повече с тях, а не със смартфона. Да стимулираме тяхната любознателност, да ангажираме ума им и да разпалваме въображението им. Да ги научим да се съмняват в това, което четат, чуват, виждат. Да са способни да вникват в същността на случващото се, да обмислят действията си, да са наясно за последиците от тях. Да са комуникативни и емпатични. Да виждат перспективи там, където другите забелязват само проблеми.


И тогава можем да сме спокойни за тяхното бъдеще.