Никой не печели, ако добротата умре

Никой не печели, ако добротата умре

 

 

 

Темата за училището вълнува всички ни. Или поне би трябвало това да се случва – та в него децата ни прекарват значителна част от времето си. На него възлагаме надеждите си да ги подготвя за несигурния и непредсказуем свят, в който те ще се реализират утре – когато пораснат като нас.
САЩ несъмненно са една от великите сили в света.

Разполагат със свръхсъвременни технологии, мощна индустрия и въоръжени сили. Но в една немалка част хората, които са ангажирани да се справят с тях, не са родени в Америка – те са внос от чужбина. И ярко очертана тенденция е делът на чужденците да нараства.
Една от причините това да се случва е, че в САЩ от десетилетия вече има твърде сериозни проблеми с образованието на децата.

Снимка на профила на Julie Marburger
Наскоро в интернет доби популярност изявлението на една американска учителка – Джули Марбургер от Ричмънд. Този неголям град се намира в окръг Кеш, щата Юта, в района на Скалистите планини (столица на щата е Солт Лейк Сити). В Юта (на индиански името означава “хора от планините”) се намира едно от най-големите езера в САЩ – Голямото солено езеро.

Снимка на Julie Marburger.
В своята публикация Джули искрено споделя разочарованието си, както от младите хора, с които и се налага да работи в училището, така и от техните родители.
– Тръгнах си рано от работа, защото след инцидент с един от родителите, просто емоционално повече не можех да продължа деня си – започва Джули своята публикация.

Снимка на Julie Marburger.
Тя споделя, че е решила да напусне професията на учителка в края на годината, но заради неуважителното отношение на родители и деца не е уверена, че ще издържи дотогава.
Джули е поставила и снимки на това, което се случва в нейния клас: разхвърляни книги и техника, боклук на пода, разкъсани учебници, дъвка на пода…

Снимка на Julie Marburger.
– Така изглежда моя клас след като учениците са прекарали там деня – коментира Джули.
Тя отбелязва, че училището няма бюджет за класа, затова много от нещата тя купува сама със свои средства.
На практика учениците не се готвят и се провалят на изпити. Джули е буквално тероризирана от разярени родители, които и искат сметка откъде накъде тяхното дете ще е неуспешно.

Парадоксът е и в това, че шефовете на Джули също я карат да обяснява, защото децата не са подготвени независимо, че тя прави всичко възможно за да ги научи.
– Родителите са станали твърде неуважителни – отбелязва Джули, – а децата им са още по-лоши. Администрацията винаги се стреми родителите да са доволни и така не ми позволява да върша работата, за която бях наета – да уча деца.


Джули се опитала да призове децата към отговорно поведение. Но родител решил, че тя не е права да държи сина му отговорен за неговите действия. И в много груба форма и вдигнал луд скандал и то пред децата.


– Никога не съм чувала за професия, в която хората да влагат цялата си душа, като отнемат време и ресурси от дома и семейството си и при това да получават  нищожно малко – пише Джули. – Учителите са едни от най-добрите и щедри хора, които аз съм срещала. И въпреки това към тях се изразява неуважение от всички страни.


Джули признава, че винаги е мечтала да бъде класна, но в последните две години тя се е лишила от всички илюзии, които е имала. А сърцето и буквалнои е “разбито”. Аналогични истории тя е чувала и от други учители, които с “тълпи” напускат тази професия. Джули прогнозира, че Америка я очаква много сериозна криза с учителите, ако злоупотребата с тях не бъде преустановена.


– Хората трябва да прекратят да глезят децата си и да престанат да им разрешават всичко – пише Джули. – Това е проблем, който се разпространява в нашето общество като горски пожар. Да се говори, че това е нормално означава да се постъпва несправедливо към обществото и към децата.
Джули изтъква три основни проблема, с които по нейно мнение обществото е длъжно да се бори:


1.
Неадекватната образователна система, която е разбита, неподходяща за децата и се нуждае от реформа.
2.
Трябва да сме взискателни към децата и да ги научим да отговарят за постъпките си. Сега изкуствено се завишават оценките им, но това съвсем не помага на самочувствието им. Ако беше така нямаше САЩ да има най-високото ниво на самоубийства в историята, както е сега.


3.
Ние сме общество, което трябва да се лекува – с обноски и уважение. Ние сеем омраза, неуважение един към друг, но никой не печели, ако добротата умре.
Това, че публикацията на Джули е докоснала тема, която вълнува много хора показва факта, че  тя достигна бързо и ангажира над 400000 души. Много от тях споделят и лични – определено нерадостни наблюдения за това, което се случва в американските училища днес. Учители разказват за други подобни истории. А някои съветват Джули да започне да преподава онлайн.


Защо отделих внимание на тази история? Защото съм убеден, че сме длъжни да следим за това, което става в иначе великата и далечна страна. И причината за това е, че точно САЩ днес са пътеводната звезда за хората, които вземат решения на всички равнища в България.

Още по-важно е, че точно тази страна внимателно следи и полага всестранни грижи за подготовката на нашите утрешни вождове – те трябва да възприемат и неотклонно да следват американските ценности. Във всяка област на живота ни, включително и в образованието.
Което впрочем е едно от възможните обяснения, защо то все повече започва да прилича на американското…