Да учим за да сме здрави

Да учим за да сме здрави

 

 

 

Ако влезете в учебна зала на който и да е български университет най-вероятно ще видите в нея шепа хора. От началото на 90-те години на миналия век стана обичайна практика не повече от една пета от редовните и задочни студенти, да посещават учебни занятия. Но това въобще не пречи на всеки записал се да получи диплома за висше образование.

Разбираемо е, защо работодатели вече не правят никаква разлика между бакалаври и магистри – с малки изключения и едните, и другите нищо не знаят.
През 60-те години на миналия век британския политик Уинстън Чърчил нарече задаващия се нов век империя на знанието. Според моето скромно мнение той не е познал: нашата дигитална епоха все повече се превръща в империя на незнанието, във време, когато тотално шества посредствеността и невежеството.


Има ли смисъл да се учи е въпрос, който все по-често си задават не само деца и млади хора, но и техни родители. Впрочем не трябва незабавно да ги осъждаме за подобни размишления – живота непрекъснато ни предлага доказателства, че неуки хора просперират, ръководят не само фирми, но и държави. Тъпи политици, зазубрили до 30 израза, не слизат от телевизионните екрани. Чалга звезди, които едва сричат, днес печелят за вечер толкова, колкото е годишната заплата на професор. Как да не се усъмниш в подобна ситуация дали си струва да учиш!


Но се оказва, че все пак има един основателен аргумент да овладяваме нови знания. И то свръхважен: за да бъдем здрави.
Най-ново изследване доказа, че продължителността на живота в много голяма степен се определя от качеството на полученото образование на човека.

Волфганг Луц от Международния институт по приложен системен анализ (IIASA) във Виена и Ендал Кебеде от Виенския университет по икономика и бизнес (WU), си поставиха за задача да изяснят, кое е по-важно за здравето и продължителността на живота – доходите или образованието. За тази цел те използваха глобални статистически данни от 174 страни за период от 1970 до 2015 година.


И така стигнаха до извода: по-доброто образование води до по-висока ерудиция и интелектуално равнище, което на свой ред определя най-добър избор на поведение по отношение на здравето.
В последните десетилетия се забелязва ясно изразен ръст на хронични заболявания за сметка на инфекциозни.

Хроничните или наричани още незаразни, са болести на сърдечно-съдовата система, инсулт, рак, астма, диабет, хронични бъбречни заболявания, остеопороза, болест на Алцхаймер, катаракти и др. Според Световната здравна организация (СЗО) те са сред водещите причинители за смъртността на планетата – над две трети от всички смъртни случаи.

При това е добре да познаваме тенденцията: в следващите десет години се очаква смъртните случаи поради хронични болести да надхвърлят 50 милиона всяка година, докато смъртността поради инфекциозни заболявания ще намалее до 7 милиона годишно. А определящи фактори за появата на незаразните болести, е най-вече начина на живот на човека.


Оказва се, че медицинското обслужване съвсем не е главният фактор, за да бъде човек здрав и да живее дълго. Луц и Кебеде въз основа на анализа на огромен брой факти твърдят, че и връзката между равнището на доход и състоянието на здравето, е лъжлива. Далеч по-важно е това, дали човек е образован или не. Причината за това е, че знаещият ще избере начин на живот, който ще го пази от хронични заболявания. И така ще бъде здрав.


Ето някои данни за размишление:
– всяка година допълнително обучение увеличава с година и половина продължителността на живота след достигане на 35 години;
– смъртността сред хората със средно образование е с 54 на сто по-висока, отколкото при тези с висше образование;
– при достигане на 25 годишна възраст хората, които имат завършено висше образование ще живеят с около 7 години по-дълго отколкото тези, които имат средно образование.


Истински образованите хора не пушат, пият умерено алкохол, поддържат теглото си оптимално, спортуват, хранят се с чувство за мярка, по-малко са подложени на стрес. И като цяло са здрави и живеят по-дълго.
Излиза, че образованието е един от най-важните капитали, с които ние разполагаме. Ако то е качествено, то шансовете ни на пазара на труда се увеличават, получаваме високи доходи, удовлетворени сме от работата си, имаме по-добър социален статус.

Истински образованите хора имат достъп до информация, следят за новините и препоръките от областта на здравеопазването и могат да променят поведението си.
Възможно е на някой читател тази тема да се стори маловажна, за да си губи времето с нея. Но само регистрираните хронично болни българи са около 1,5 милиона! А колко са болните, които статистиката не е взела предвид, само един Бог знае…


И е много вероятно, че по-голямата част от всички тях са стигнали до дереджето, в което се намират, точно поради липса на елементарно образование. Впрочем експерти на СЗО сочат, че ако бяха поне малко здравно ограмотени хората, които годишно умират, две трети от тях най-вероятно щяха сега да са живи.


Ето защо качественото образование следва да е приоритет на всеки човек, поставил си за цел да бъде здрав и да живее по-дълго в този прекрасен луд свят.