Децата – малки очарователни хищници: 1 част

Децата – малки очарователни хищници: 1 част

 

 

Срещнах моя позната, която не бях виждал от доста време. Забелязах, че е разстроена и я попитах, какво се е случило. А тя ми разказа, че идва от родителска среща на дъщеря си.
– Ивана е във втори клас – каза познатата ми. – И представи си, един от съучениците и се е държал много грубо с учителката! Той я е ударил в стомаха, като при това я е наругал… Осемгодишно хлапе и така да постъпва! Учителката е съвсем млада, това много я е разстроило. А да не говоря за авторитета и пред децата занапред…


Да се отговори на въпроса защо се случват подобни постъпки не е лесно. Проблемът има глобален характер – около нас протичат динамични промени, които правят утрешния ни ден несигурен и непредсказуем. И това се отнася до всички области на живота ни – от трудоустройството ни до образованието на децата ни, от взаимоотношенията между мъжа и жената до ръста на градовете. Възгледи, които доскоро са били верни ориентири, вече не работят. Подходи, които родителите ни са прилагали в нашето възпитание, се подлагат на сериозно съмнение.


Днес децата ни имат достъп до информация за неща, които ние научавахме далеч по-късно. Знанията и уменията, които на тях ще са им необходими, за да се реализират утре в живота, кардинално се различават от тези, с които ние стартирахме преди десетилетия. А несигурността и стреса, който изпитват във все по-нарастваща степен родителите, се предава и на тях – децата също стават безпокойни, а оттук и агресивни.


Как в тази ситуация да възпитаваме децата си? Как да им помогнем да израстват като почтени и уважавани хора утре, които да съумяват да постигат целите си?
Несъмненно сложни въпроси, които вълнуват не само хората в нашата страна, но и в света. Лично мен тази тема определено ме занимава, което вероятно са забелязали редовните читатели на сайта ми.

С интерес следя и публикации в тази област на различни експерти в света, които намирам. Тук искам да споделя някои свои размишления над това – как да не се допускат истории от типа на тази, за която ми разказа моята позната.

Гости от друго племе
Първо искам да отбележа, че агресията не е необичайно състояние при нас, хората.

Съдя и по-себе си: аз съм спокоен човек, но има ситуации – като шофиране в свръхнатоварен трафик например, в който поведението на някои шофьори направо ме вбесява. Знам, че човешката тъпота е безгранична, но понякога ми отнема твърде много енергия да се адаптирам към ситуация, разрешаването на която по стечение на обстоятелствата временно е във властта на някакъв тъпанар. Парадоксът е в това, че подобни образи има предостатъчно и в т.н. академична общност…


Но думата ми е за агресията като част от нашата човешка същност. Тя ни е помагала да оцеляваме в древността – да трепем мамути и да се сражаваме с неканени гости от друго племе, които са си харесали пещерата ни. Оттогава много неща са се променили, но агресията е дълбоко вкоренена в подсъзнанието ни. И нерядко тя изскача в наши дни – можем да я открием не само на стадиона, но и в парламентарната зала. Да не говоря пък за конкуренцията в бизнеса…


Децата не се различават от нас – те са си малки хищници. И агресията лесно може да се отключи у тях – като в ситуации, когато се състезават помежду си или са напрегнати, стресирани например.
А има и немалко родители, които учат детето си да демонстрира сила, мъжественост, да не се бои от битки, да заставя другите деца да се съобразяват с него. Те забравят (но много вероятно е и сами да не знаят!), че има и други начини, освен насилието да се строят отношения с хора.

Затова не са обяснили на детето, че има разговори, в които могат да се привеждат убедителни за другите аргументи. И още, че и най-лошия мир е по-добър от която и да е война. И затова хората са измислили изкуството на компромиса. Да им разкажат и за това, че е напълно възможно да съществуват различни от неговата гледна точка виждания.

Няма защо да се чудим, че едно дете е агресивно, ако в семейството му точно насилието се извежда като основно средство за решаване на проблеми. Опасното в такива семейства е, че агресията става неразделна част от характера на това дете и когато стане възрастен човек. А тогава е много по-трудно вече да се промени.

Колко хора ще влязат в затвора
Аз често пиша в сайта ми за това, каква огромна роля играе книгата за формирането на детето.

Изследователи са забелязали, че много лесно е да се прогнозира, колко хора ще влязат след 15 години в затворите, по един простичък признак: ако се знае какъв относителен дял от десетгодишните деца не четат книги. Или другояче казано, ако едно дете не чете книги, шансовете му да попадне в затвора стремително растат. Добрата книга ще го научи да се ориентира в света, да умее да общува с другите и да ги разбира, да обменя идеи с тях.

Книгата ще помага за умственото и емоционалното му развитие – ситуациите в нея ефективно ще тренират мозъка му и ще развиват способността му към съпреживяване утре, когато порастне. Вероятно помните историята с Алберт Айнщайн? Онази, в която една дама го запитала, как да направи от детето си умно и добро дете. А той и отговорил:
– Ако искате вашето дете да е умно, то му четете книги. Но ако искате да бъде още по-умно, то му четете повече книги.

За ползата да се тренира карате
Възможно решение за агресивни деца е да започнат да тренират бойни изкуства – изследвания доказват, че заниманията с тях снемат агресията у децата. Естествено е за тях да искат да се самоутвърдят и нерядко това намира израз в физическо и емоционално насилие. Докато тези от тях, които тренират източни бойни изкуства, се научават да уважават съперника си, да бъдат отговорни и дисциплинирани.

Те добиват самочувствие, увереност в своите възможности и сили и вече не им е необходимо да се доказват другаде, освен на татамито. Бойните изкуства формират у тях волеви качества и навици, които са от голямо значение и за бъдещата им социална и професионална реализация.