Доходите или образованието: кое е по-важно за здравето ни?

Доходите или образованието: кое е по-важно за здравето ни?

Ако влезете в учебна зала на който и да е български университет най-вероятно ще видите в нея шепа хора. От началото на 2000-та година стана обичайна практика не повече от една трета от редовните и задочни студенти да посещават учебните занятия. Естествено, у нас това въобще не пречи на всеки записал се да получи диплома за висше образование – та за немалка част от студентите от значение е точно тя, а не знанията, които евентуално биха получили в университета. Разбираемо е, защо все повече работодатели не правят никаква разлика между бакалаври и магистри например – с много малки изключения и едните, и другите почти нищо не знаят и не умеят.

През 60-те години на миналия век британския политик Уинстън Чърчил нарече задаващото се ново време империя на знанието. Според моето скромно мнение талантливия политик тук не е познал: нашата дигитална епоха все повече се превръща в империя на незнанието. В нея тотално и повсеместно шества невежеството, глупостта, посредствеността.

Има ли смисъл да се учи е въпрос, който все по-често си задават не само деца и млади хора, но и техни родители. Впрочем не трябва незабавно да осъждаме подобни нагласи: живота непрекъснато ни предлага доказателства, как неуки хора просперират, ръководят не само солидни компании, но и цели държави. Очевадно тъпи политици, зазубрили по 30 езикови клишета, не слизат от телевизионните екрани. Чалга звезди, които едва сричат, печелят за час повече, отколкото е годишната заплата на професор. Как да не се усъмниш в подобна ситуация дали си струва да учиш?

Но се оказва, че все пак има един основателен аргумент да не преставаме да овладяваме нови знания. И то свръхважен: необходимо ни е, за да бъдем здрави!

Това доказва интересно проучване, осъществено от Волфганг Луц от Международния институт по приложен системен анализ във Виена (IIASA) и Ендал Кебеде от Виенския университет по икономика и бизнес  (WU). Те си поставиха за задача да изяснят, кое е по-важно за здравето и продължителността на живота – доходите или образованието. За тази цел използваха глобални статистически данни от 174 страни за период от 1970 до 2015 г. Оказа се, че по-доброто образование води до по-висока ерудиция и интелектуално развитие. А на свой ред те определят най-добрия избор на поведение по отношение на здравето.

В последните десетилетия се забелязва ясно изразен ръст на хронични заболявания за сметка на инфекциозни. Хроничните или наричани още незаразни, са болести на сърдечно-съдовата система, рак, астма, диабет, бъбречни проблеми, остеопороза, болест на Алцхаймер, катаракти и др. Според Световната здравна организация (СЗО) точно те ще са сред водещите причинители за смъртността на планетата. Тенденцията е в следващото десетилетие смъртните случаи поради хронични заболявания да надхвърлят 50 милиона всяка година. Докато смъртността поради инфекциозни заболявания да намалее до 7 милиона души годишно. А определящият фактор за появата на незаразните болести е най-вече начина на живот на човека.

Оказва се, че качеството на медицинското обслужване далеч не е най-главният фактор, за да бъде човек в добро здраве и да живее дълго. Луц и Кебеде въз основа на сериозен анализ на огромен брой от факти твърдят, че и твърденията за пряка връзка  между  равнището на дохода и състоянието на здравето, не са верни. Много по-важно е, дали човек е образован или не. И причината за това е, че знаещият избира начин на живот, който го пази от хранични заболявания. И затова е здрав.

Впрочем ето някои данни, върху които си струва да се замислим:

  • Всяка година допълнително обучение увеличава с година и половина продължителността на живота след достигане на 35 години;
  • Смъртността сред хората със средно образование е с 54 на сто по-висока, отколкото при тези с висше образование;
  • При достигане на 25 годишна възраст хората, които имат завършено висше образование ще живеят с около 7 години по-дълго, отколкото тези със средно образование.

Истински образованите хора не пушат, пият умерено алкохол, поддържат теглото си оптимално, спортуват, хранят се с чувство за мярка, по-малко са подложени на стрес. И затова като цяло са здрави и живеят по-дълго.

Излиза, че образованието е един от най-важните капитали, с които ние можем да разполагаме. Ако то е качествено, то шансовете ни на пазара на труда се увеличават, получаваме добри доходи, удовлетворени сме от работата си, имаме по-висок социален статус. Истински образованите хора имат достъп до информация, следят за новините и препоръките от областта на здравеопазването и могат да адаптират поведението си.

А за да не се сторят на някои читател твърде отвлечени моите размишления, ще спомена  един факт: само регистрираните хронично болни българи са около 1,5 милиона души! А колко са тези, които статистиката не е отчела, един Бог знае…

Дали ще попадне или не човек в тази рискова група в най-голяма степен зависи от самия него. Впрочем експерти на СЗО са на мнение, че ако бяха поне малко здравно ограмотени хората, които всяка година умират преждевременно,  две трети от тях най-вероятно щяха да са живи и здрави.

Затова си струва да учим – за да се радваме дълго на този прекрасен луд свят.