Един прекрасен и все по-тъп свят

Един прекрасен и все по-тъп свят

 

 

 

Сред най-сериозните проблеми, пред които са изправени днес работодателите у нас и по света е, къде да намерят необходимите им работници и служители. Това, че от училищата и университетите всяка година излизат хиляди млади хора не означава, че те съответстват на техните очаквания. Все по-малко са тези, които умеят да се ориентират самостоятелно в случващото се в живота, да вземат най-адекватното решение, комплексно да разрешават възникващите проблеми, да са способни да генерират нови идеи. Или другояче казано – да умеят да мислят.
Но точно това огромната част от хората до 30 години все по-малко могат, а тези под 20, като че ли са оперирани от тази способност. Изключения, естествено има, но те са твърде малко и затова могат да не бъдат взети под внимание.
При това много млади хора са убедени в безсмислието да натоварват мозъка си с “излишна” работа. Ако случайно нещо ги заинтригува, то е достатъчно да го напишат на клавиатурата на смартфона си. И са склонни да вярват на появилата се на екрана информация, без да се питат дали тя е истина или фалшификат. Точно защото не могат да мислят, те не притежават и критериите, които да им позволят да преценят каква е истината.


Това е поколението, родено в дигиталната епоха. Те са израснали с интернет, мобилни телефони,  таблети, лаптопи… С невероятна ловкост се справят със смартфона, само дето не са в състояние да свържат два факта помежду си. Огромна част от сивото им вещество не се ангажира с активна дейност. Затова те четат, но не могат да проникнат в най-същественото: това, което е в подтекста. Те не разбират и ролята на контекста, а точно в него се крият важни зависимости и се очертават тенденции.
Японско проучване установи: хората оглупяват, защото все повече разчитат на мобилни устройства и по тази причина не натоварват достатъчно интензивно мозъка си. Тези, които са над 40 години, имат много по-добра памет в сравнение с поколенията, които са под 20 години. Една от основните причини за това е, че последните са израснали с удобствата на компютрите и преносимите устройства.
Изследователи от Йелския университет установяват: търсенето на информация в интернет заставя човека да си мисли, че е по-умен, отколкото е в действителност. А британски психолози стигат до извода, че колкото по-глупав е един човек, толкова е по-самоуверен.

Точно този, който не се отличава с някакви способности, е склонен да ги преувеличава. Но, когато човек няма съответните знания, то той няма и интелектуални инструменти за оценка на самия себе си. Той не знае, че не знае и затова е затруден или е в пълна невъзможност да осъзнава и анализира собственото си мислене.
Има хора, на които това им е работата – да изследват промените в човешкия мозък, обусловени от досега му с новите технологии. Сред тях е и професор Ърл Милър от Масачузетския технологически институт. Той е убеден, че постоянния достъп до интернет уврежда нашата памет – когато човек има възможност лесно да намира необходимата му информация, той престава да запомня нови данни. Мозъкът привиква да обръща внимание не на това, което трябва да съхрани в паметта, а на това, в кой сайт може да намери нещото, което му е необходимо.
На рисковете, които носят новите технологии за мозъка ни, обръща внимание и неговия колега – проф. Манфред Спитцер, психиатър, ръководител на университетската клиника в град Улм, Германия. Според него, като ни освобождават от активна умствена работа, технологиите вредят силно на мозъка ни. Причината е, че орган, който не работи, атрофира. Неизползваните връзки между невроните в мозъка отслабват. И колкото повече време човек прекарва, взирайки се в екрана, толкова по-сериозни са нарушенията на мисловната му дейност.


Но повърхностното разхождане из мрежата изключва истинското осмисляне на информацията и не оставя нищо в паметта. Не е тайна, че в интернет има повече информационен боклук и по-малко стойностни знания. Проблемът при днешните млади хора е, че те не разполагат с познанието, което да им позволи да отсеят значимото от безсмисленото, да селектират онова, което действително ще им е полезно. Те просто си губят времето – удавят се в купчини от непотребни сведения.
Ако не умеем да мислим, ако не напрягаме паметта си, то това се отразява негативно на умствените ни способности. Все по-трудно ни е да формулираме сложни идеи, да свързваме в една цялостна схема отделните късчета информация, които непрекъснато преглеждаме. А щом нямаме единна концепция, то знанията губят стойността си. Тогава няма да можем реално да оценяваме събитията и процесите, да генерираме и свежи хрумвания.
Когато веднъж запитали Алберт Айнщайн, кое му е помогнало най-много при създаването на теорията на относителността, той отговорил: “Да измисля как да мисля по проблема”.

И е напълно прав този гениален човек: ако нашия ум е силен, то ние разполагаме с могъщ инструмент за преодоляване на различните и неизбежни изпитания, през които преминаваме в живота си. Той ни помага да правим разлика между истинското и фалшивото, да се ориентираме в динамично променящия се свят. Да бъдем активни и предприемчиви, да правим най-добрия избор от множеството алтернативи. Да виждаме перспективи там, където другите забелязват само проблеми.
Затова е добре да се научим да мислим. Защото само тогава ще сме в състояние да разрешаваме комплексно нестандартни проблеми, критично да се отнасяме към това, което четем, чуваме и виждаме, да сме креативни.
И така да не плащаме твърде високата цена, която съпровожда тъпотата: интелектуална деградация, загуба на лична конкурентоспособност, неосъществени мечти.