Защо децата ни трябва да спортуват

Защо децата ни трябва да спортуват

 

 

 

Наскоро станаха известни резултатите от интересно проучване на австралийски учени. Те са изследвали 984 деца и тинейджъри на възраст между 5 и 17 години. И така било установено, че при навършване на 20-годишна възраст тези от тях, които са спортували, са имали много повече минерали в костите си, отколкото неспортуващите. При младежите, които са практикували редовно няколко вида спорт, запасите от минерали в костите им, са били много повече, отколкото при тези, които са се занимавали с един единствен спорт. И девойките, които са спортували като деца, са имали по-високо съдържание на минерални вещества в костите си, когато са достигнали 20-те си години.
От количеството минерали в костите на човека зависи в много голяма степен дали той ще получи остеопороза в бъдеще. Оказва се, че активното спортуване има дългосрочни и много позитивни последици за костната тъкан на скелета. А е известно, че най-голяма маса от нея, от която зависи всъщност здравината и размера на костите за целия живот на човека, се натрупва в детството.


Впрочем преди четири години норвежки учени също установиха, че колкото по-активно детето се взира в екрани и е обездвижено, толкова по-ниска е минералната плътност на неговите кости. И обратното – активната физическа дейност увеличава тяхната плътност. Изводът е: ако искме децата ни да имат здрави кости, когато пораснат, то следва да ги поощряваме да спортуват!
Истина е, че на децата ни днес никак не им е лесно. Психолози ги определят като най-нещастното поколение за цялата човешка история. Психиката им е обект на непрекъсната бомбардировка с всевъзможни послания, родителите им все по-малко намират време за искрено общуване с тях, а същевременно изискванията към тях се повишават непрекъснато.
В тази ситуация заниманията със спорт придобиват жизнено важно значение за децата. Ползата от тях далеч не се свежда само до здравината на костите.

Физическото натоварване е много важно и за развитието и дейността на мозъка им. Упражненията помагат за възникването в него на нови нервни клетки, активират енергийни ресурси, които от своя страна стимулират мозъчните центрове. Така упражненията правят децата ни и по-умни: тези от тях, които спортуват, превъзхождат ленивците по всички критерии за работа на мозъка: памет, внимание, мислене, креативност… Освен това, когато спортуват мозъка им изработва ендорфин – хормона на щастието. А заедно с него се произвежда и белтъчината BDNF, благодарение на която те са в състояние да гледат на проблемите от различни ракурси.
Спортът предпазва децата ни от затлъстяване. Световната здравна организация прогнозира детското затлъстяване да е един от най-сериозните проблеми на общественото здравеопазване през нашия век. Ако през 1990-та година на планетата е имало около 31 милиона дебели деца, то сега над 40 милиона деца по-малки от пет години, страдат от затлъстяване. И само след осем години тази цифра ще надхвърли 75 милиона деца!

Това далеч не е така безобидно, както може би изглежда на немалко хора: затлъстяването заплашва децата със сърдечносъдови заболявания, диабет, болести на черния дроб, нарушения на метаболизма (думата е от гръцки произход и буквално означава “смяна” или “превъртане” – обмяна на веществата), хормонални смущения… Излишните килограми “подхранват” клетките на злокачествени тумори и могат да доведат до 16 вида рак. А една от главните причини за това е липсата на спорт, седящия начин на живот на децата, изобилието от вредни храни в менюто им.
Отличните оценки в училище вече са абсолютно недостатъчни и въобще нямат решаващо значение за успеха на децата в живота. Днес на преден план излизат редица други качества на детето, които развива у него и спорта.
Хората, които са спортували от детска възраст са научени на труд. Те не мрънкат, а са последователни в сравнение с неспортуващите си връстници. Те са упорити, просто правят това, което трябва, а не лентяйстват. Защото нищо не пада от небето ей така. Познат на всеки е мита, че Исак Нютон (1643-1727) си лежал под ябълката, после един плод се откъснал от нея и го чукнал по главата. Така се появил и закона за всемирното привличане. В действителност, за да го открие Нютон е посветил повече от две десетилетия от живота си на изследвания в областта на математиката и други науки.


Спортът пази децата от стреса и ги научава да контролират емоциите си. Така заниманията с бойни изкуства снемат агресията у тях, те се приучват да уважават съперника си, да бъдат отговорни и дисциплинирани. Придобиват самочувствие, увереност в своите възможности и вече не им е необходимо да се доказват другаде, освен на татамито. Бойните изкуства формират у тях волеви качества и навици, които са от голямо значение и за бъдещата им социална и професионална реализация.
Спортът ги дисциплинира ги, прави ги инициативни, уверени в себе си, енергични. Те по-лесно се приспособяват към неизбежните трудности в живота. Децата, които спортуват, са склонни да рискуват, да се борят успешно с различни съмнения, с всевъзможни препятствия. Те са упорити, но също така гъвкави и адаптивни. Издръжливи са и спокойно посрещат трудните задачи, които им поставя живота. Те не се страхуват да загубят и затова са способни да се справят с различни проблеми. Те са разбрали, че загубата е пътя към успеха. От спорта те получават жизнен опит, научават се да   работят в екипи. Придобиват твърдост на характера, страст и упоритост за реализация на целта, която са си поставили.


Децата ни трябва да спортуват не защото ще стават олимпийски шампиони – това постигат единици от милиони. А защото спорта, заедно с доброто възпитание в семейството, ще формира у тях качества, без които е невъзможна пълноценната им социална и професионална реализация в нашата дигитална епоха.
Затова децата ни трябва да спортуват.