Защо е добре да сме глупави: 1 част

Защо е добре да сме глупави: 1 част

 

Да си глупав в наше време е страхотно печеливша стратегия! Ако се замислим, точно глупавите, а не умните успешно се реализират в живота.
Не ми вярвате? Я тогава да поразсъждаваме за двата свята – на глупавите и на умните.
1.
Глупавите си намират партньори без никакви проблеми. Някои ги предпочитат за да си ги командват. Други ги търсят от състрадателност – защото са добри души. Трети пък ги прибират от любопитство, за да видят, какво ще се получи от връзката им. Що се отнася до глупавите, на тях им е все тая, с кого ще си съжителстват – те просто не знаят какво искат.
2.
Умните се вълнуват за замърсяването на природата, докато глупавите просто хвърлят отпадъците през прозорците и така пестят ресурси от собствената си енергия. Умните ги терзаят децата, пушещи или посръбвайки от шишето ракия наоколо, глупавите просто не ги забелязват. Умните се дразнят от това, че шофьори профучават през пешеходната пътека, като ужасяват не само майката с количката, но и бебето в нея – глупавите се възхищават на слалома на човека зад волана. Умните се изприщват, когато в 2 часа след полунощ съседите от 6 етаж пускат чалгата за поредния си нощен купон, докато глупавите блажено си похъркват. Умните се притесняват накъде ще тръгне страната, след като отново са избрани същите политически тарикати – глупавите дори не знаят, за кого са гласували. С една дума глупавите нямат почти никакви затруднения – те си ходят при умните.


3.
Светът става все по-несигурен, защото кризите само растат и завладяват нови и нови зони от живота ни. И тук глупавите имат поредното преимущество пред умните – те се справят с всяка криза, защото в нея оцеляват точно те. Един мъдър човек – херцог Франсоа дьо Ларошфуко, е забелязал тази истина още преди повече от четири века:
– Има случаи в живота, когато за да се измъкнеш от тях, ще ти помогне само глупостта!
Умникът със сигурност ще се панира в кризисна ситуация, докато глупавия ще продължи да се занимава с делата си, без дори да я забелязва. Той е ефективен, защото докато умника съзерцава и размишлява, той просто действа.
4.
Но не са само кризите – икономически, финансови, политически и прочие, които ни изправят косите. Непрекъснато расте и престъпността, бандитизма, тероризма…
И кой мислите е най-застрашен от всевъзможните рискове? Умният, естествено, на него като нищо ще му заключат и ръцете в белезници. Точно това се случи с професора по икономика в университета в Пенсилвания италианеца Гуидо Мензио. Човекът се занимавал с любимата си дейност – решаване на диференциални уравнения преди полета от Филаделфия до Сиракюз. Но седящата до него бдителна американка, чиито познания в тази материя са, колкото и моите, помислила знаците за арабско писмо. И ужасена незабавно алармирала екипажа на самолета: тука има терорист! Дошлите полицаи свалили професора и го отвели, където трябва, за да го проверят що за птица е. А глуповатата американка освен адмирациите на пътниците, била поощрена за проявената бдителност.


5.
По-големи шансове да бъдат назначени на хубава работа имат глупавите, а не умните. Специалисти са доказали, че неуверените в себе си менаджери, търсят точно глупави хора. Така те са сигурни, че няма да имат конкуренти сред своите подчинени. И тъй като в света расте броя на бездарните началници на всевъзможни постове, глупавите хора за разлика от умниците няма да останат без работа. Най-малкото, защото на техния фон всеки посредствен началник ще се чувства поне като Айнщайн.
6.
Преди около две десетилетия двама психолози от Университета Корнел – Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер, публикуваха интересно проучване. Не по-малко любопитен е и повода, който ги е накарал да се заровят в необятния свят на човешката глупост. Дейвид и Джъстин прочели за някой си МакАртър Уилър, който решил да ограби две банки. А за да не го разпознаят камерите, взел та си намазал лицето с лимонов сок – МакАртър бил убеден, че той има ефекта на невидимо мастило. Изводът на двамата психолози общо взето може да се сведе до израза “глупавите са твърде глупави, за да разберат, че са глупави”. Според Дейвид и Джъстин глупавите хора надценяват способностите си, докато умните са склонни да ги подценяват. Глупавите не са объркани или дезориентирани, точно обратното – те са самоуверени, защото си мислят, че знаят. Не случайно те идеално подхождат за работа във всевъзможни властови структури – публична тайна е, че точно там те доминират. Ще ви бъде много трудно, ако не и невъзможно, да попаднете сред властимащи, ако сте истински интелектуалец. Но колкото сте по-глупав, толкова повече са шансовете ви да се наредите сред най-силните на деня.


7.
Да си умен е вредно, особено, ако си в бизнеса. Там преуспяваш, ако умееш да общуваш и своевременно да вземаш правилните решения. Но прекалено умните се изразяват твърде сложно, а това затруднява комуникацията им с останалите. На умния му е скучно да си говори с глупавия, а за него е неразбираемо пък това, което му казва събеседника. В бизнеса често се налага буквално за минути да вземаш решения и за глупавия това е лесно. Трудно е за умния: той трябва да определи проблема, да анализира промените в ситуацията, да оцени перспективите, да се консултира с различни източници… И в резултат на всичките тези мисловни операции очерталата се възможност обикновено е пропусната. Затова има твърде много богати глупави хора и много бедни интелектуалци.
8.
Тази истина – че парите отиват при глупавите, а не при умните доказват и различни проучвания. Американският ми колега Джей Загорски от университета в Охайо, не от днес търси отговор на въпроса: има ли връзка между високия интелектуален коефициент (IQ) и материалното благополучие на човека. И стига до извода, че интелекта по-скоро пречи на забогатяването, отколкото да го осигурява. Една от причините за това е, че колкото по-висок е интелекта, толкова по-голямо е безразличието на човека към света на парите. Умните непрекъснато откриват интересни нови предизвикателства, които ангажират разума им. Джей казва за себе си, че обича да си пие кафето и да размишлява за нещата от живота – а в бизнеса за такива хора няма място.
Прав е колегата – на мен ми е достатъчно е да хвърля поглед на паркинга на университета, за да разбера, кой е богатия гост и кой е преподавателя: първият е с луксозната лимузина, а вторият е с колата – трета ръка.


9.
От детската градина ни внушават, че ще успяваме в живота, ако сме умни. А за да сме умни, трябва да четем много книги. Но ако наистина вярваме в подобни мъдрости, то как да си обясним факта, че около 40 на сто от милионерите в света не могат да четат. Британски медици установиха, че много богаташи страдат от дислексия – неспособност за четене и разбиране на прочетеното. Сред хората, докоснати от нея са били и Уинстън Чърчил, Ханс Кристиан Андерсън, Леонардо да Винчи, Томас Едисон, Алберт Айнщайн и др.
10.
Сред най-често разпространяваните внушения е и това, че ако искаме да сме богати, трябва да сме високо образовани. В интерес на истината познавам хора с дипломи от най-авторитетни университети, с внушителни академични титли пред имената си, които едва свързват двата края. Но знам и за Хенри Форд, който напуска училището, когато е на 16 години и това не му попречва особено да стане милиардер. И знаменитият аниматор Уолт Дисни осъзнава, че си губи времето в училището също, когато е на 16 години, но и той създава компания с многомилиардни печалби. Техният пример десетилетия по-късно последва Ричард Брансън – и той зарязва училището, когато е на 16 години, но се превръща в един от най-богатите и влиятелни хора на планетата.


11.
Цар Соломон управлява обединеното Еврейско царство в средата на 10 век пр.н.е. В Библията е възхваляван за своята мъдрост, богатство и могъщество. Но на него принадлежат думите “знанията умножават скръбта”. В наше време учени глави установиха, че хората с висше образование много по-често страдат от стрес в сравнение с ниско образованите хора. Глупавите водят тих, невъзмутим живот. Те са здрави и щастливи, за разлика от интелигентните, които нерядко са психически неуравновесени и витаят в своите си страхове. Глупакът се наслаждава на момента, той няма време да мисли за бъдещето, защото изцяло е потопен в малките радости на настоящето. А бъдещето е непредсказуемо и много далечно. Умните са депресирани, тревожни, неспокойни, защото си мислят и за това, което ни очаква утре. Те търсят невидимото, защото то има особена стойност за тях и не случайно точно те най-вече се самоубиват.
12.
Умни глави ни казват, че трябва да тренираме мисленето си така, както правим с мускулите си. Според тях, ако един орган не работи, то той атрофира. Да бе, тия дето тренират да не би да живеят с орлите? Всеки може да приведе примери с трезвеници, заклети планинари и любители на здравословни манджи, които вече ги няма сред нас. Но ако погледнете статистиката точно глупавите живеят най-дълго. Защо ли? Ами защото не знаят, че живота е кратък.