Защо е полезно да забравяме: 1 част

Защо е полезно да забравяме: 1 част

 

Без интернет вече наистина не можем – той ни е нужен така, както въздуха. Не случайно се говори за това, достъпа до него да бъде признат за основно човешко право.
И така мислят вече няколко милиарда души. Ако през 2000 година потребители на интернет бяха около 360 милиона, през 2010 година те достигнаха 1,7 милиарда. А днес в мрежата вече са около 4 милиарда при население на планетата от около 7,3 милиарда. В първата десетка на най-много потребители на мрежата са страни, като Китай, Индия, САЩ, Япония, Бразилия, Русия, Германия, Индонезия, Нигерия, Мексико… Интересното е, че малки страни, като България, Исландия и Португалия, имат много висока скорост на достъп до интернет.


Но тази страст по мрежата има и своите критици. Едно от често срещаните твърдения е, че интензивното сърфиране в мрежата съсипва паметта ни. Това особено е характерно за младите хора – при тях все по-често се забелязва загуба на памет, а оттук и ниска способност за оценка на събитията. Пристрастените към мрежата забравят прочетената информация, тъй като се надяват тя да се пази там. И така винаги могат да се върнат към нея, ако им е необходимо.


В изследователската агенция Opinion решиха да проверят, дали действително е толкова лошо това, че забравяме, защото ползваме и се доверяваме на цифрови технологии. В тяхното проучване взеха участие 6000 души на възраст от 16 до 55 години от Великобритания, Франция, Германия, Италия, Испания и съюза Бенелюкс (включва съседните държави Белгия, Нидерландия и Люксембург). От анкетираните 46 на сто са отговорили, че колкото повече помнят, толкова по-малко креативни са. Прекрасни идеи са дошли на 63 на сто от анкетираните, когато те са намирали в мрежата информация, която са били забравили.

Обяснението на експертите е, че “цифровата амнезия” позволява на хората да освободят в главата си пространство за творчество. А записите в електронните устройства подхранват тази креативност.
За близо 70 на сто от анкетираните информацията, която се пази в електронен вид, е много по-лесно да се сподели с други хора. Повечето потребители постъпват прагматично – за тях няма смисъл да се прахосва енергия, като се опитваш да си спомниш нещо, което ти е нужно, след като можеш да го откриеш в интернет.


Излиза, че поговорката всяко зло за добро съвсем не е загубила верността си и в нашата дигитална епоха. Ако ни трябва повече информация – интернет е на наше разположение. А ако нещо не намираме, тогава може да отидем на гости на Архива на интернет.
Но преди да ви разкажа за него няколко думи за основателя му – Брюстер Кейл. Той е роден през 1960 година в Ню Йорк. Женен е и има двама сина. Член е на Американската академия за изкуство и наука и присъства в почетната Зала на славата на интернет.


Брюстер е програмист и предприемач в интернет. Завършил е Масачузетския технологичен институт, работил е в Thinking Machines и е един от основателите на системата за търсене WAIS. През 1995 година той припечелва нелоши пари от продажбата и – за да я притежава доставчика (провайдър) AOL плаща на собствениците и 13 милиона долара. През 1996 година е един от съоснователите на компанията Alexa Internet, ориентирана главно към събиране и анализ на информация за посещаемостта на уеб-сайтове. С нея също прави отличен финансов удар: през 1999 година я продава на компанията Amazon за 250 милиона долара.