Защо този свят принадлежи на тарикатите?

Защо този свят принадлежи на тарикатите?

https://1.bp.blogspot.com/-QRrn_AqKgy8/V0Fw2d0ro9I/AAAAAAAAAO8/5CFUj4JIY-M61u16jB9c7CrFUcbjOkgTgCLcB/s320/25108bc.jpg

На младите едва ли им говори нещо името Остап Бендер. Но на много хора от мойто поколение, Великият Комбинатор бе герой, достоен за възхищение. Образът на този тарикат, създаден от талантливите писатели Иля Илф и Евгений Петров, имаше огромен запас от идеи. Те му позволяваха в рамките на закона да живее прилично, в едни трудни за много негови съвременици времена. Нас, читателите на “Дванадесетте стола” и “Златният телец”, ни привличаше неговото прекрасно чувство за хумор, таланта му мигновено да намира и да се възползва от очертали се възможности, креативността му.
Остап Бендер бе дело на неизчерпаемото въображение на двамата велики писатели. Но в живота има много примери за това, че точно за тарикатите няма непостижими цели. За разлика от повечето от нас, които живеем така, че да не нарушаваме възприети правила, норми, стандарти, тарикатите постъпват другояче – те ги заставят да работят за тях.
Китаецът Куонг Иф си купил билет за бизнес-класа на авиокомпанията China Eastern Airlines. Тъй като отишъл по-рано на летището, като притежател на този билет, нейни служители му предложили да изчака във VIP-зоната. А там Куонг с изненада открил един куп безплатни изкушения – първокласна храна, бар с качествени напитки, зала за отдих. Естествено, той незабавно се възползвал от всички тези екстри. А след като се нахранил вкусно и обилно и си починал, отишъл на гишето на авиокомпанията и пререгистрил полета си за следващия ден. И така правел в продължение на една година. Куонг отивал с градския автобус до летището, показвал билета си и попадал в рая – VIP-зоната. Похапвал, пийвал, дремвал си добре, а после пререгистрирвал билета си и се връщал на работното си място. Неговото име, заради отказа да лети същия ден, не попадало в списъка на пътниците. Куонг си поживял прекрасно цели 300 дни за сметка на China Eastern Airlines. Човекът не вършел нищо нередно – той просто презаверявал билета си. А когато бил разкрит, само му го отнели. При това авиокомпанията била принудена да му изплати неговата пълна стойност…
Древногръцкият философ Епиктет (50 г.пр.н.е. – 138 г.) е казвал, че нещата на този свят се делят на два вида: едни, които са по силите на човека, и други, които са невъзможни за постигане. Мъдрецът е учел, че човек трябва да съсредоточава енергията си на това, което зависи от него и да елеминира онова, което не му е подвластно.

https://cdn-images-1.medium.com/max/1200/1*HJFDLRodeSJ9iOWwKF3iQw.jpeg

Лондонските пътища са свръхнатоварени. Това определено се отразява на портфейла на шофьорите – те всеки ден са длъжни да плащат около 15 долара, за да стигнат до желаната точка. Но и в мъгливия Лондон се намират нестандартно мислещи хора: точно те се сетили, че тези такси не се отнасят до такситата. И като си направили сметката установили, че по-добре е да си купят лицензия за управление на такси. Така те ще спечелят много повече, отколкото, ако всеки ден заплащат въведените от градските власти такси за шофиране в града. И затова започнали да регистрират личните си автомобили като такси, макар прекрасно да осъзнавали, че няма да возят пътници.
Тарикатите са наясно, че във всяка работа има рутина, която може да се превърне от недостатък в предимство. Популярна стана историята за програмист, който автоматизирал работния си процес. В продължение на 6 години човекът нищо не правел в фирмата, където бил наемен работник. Там неговата задача била да тестира програмно осигуряване. Но тъй като не бил балама, а тарикат, той веднага намерил необичайното решение: да автоматизира сам своето работно място. Така получил свободата да прави, каквото си поиска в работно време. И човека се забавлявал пълноценно – шляел се, играел, сърфирал в интернет, посещавал всевъзможни спа центрове… Общо за 6 години той реално работил не повече от 50 часа. Но всичко, което му се възлагало, било перфектно изпълнявано – от компютъра. А симпатягата само прибирал заплатата си – някакви си 8000 долара на месец.
Определено тарикат е и Дейвид Филипс. Докато обикалял из местния супермаркет, вниманието му било привлечено от информация за промоция на консерви със супа и чаши с шоколадов пудинг. Авиокомпании обещавали за десет изпратени баркода, отлепени от тези продукти, всеки клиент да получи 1000 мили (около 1600 км) безплатни пътувания с техни самолети. Дейвид се готвел да заведе семейството си на екскурзия в чужбина и това го заинтригувало. Неговата инженерна мисъл веднага заработила – той изчислил, че предложението е страхотно изгодно. Затова незабавно закупил за около 2000 долара цялата наличност в магазина от кутии със супи и чаши с пудинг – общо около 12000 контейнера.

https://ferme.ee/wp-content/uploads/2018/10/Ferme-mahl-m%C3%BC%C3%BCgistrateeg-turundaja-tervis-edu-%C3%B5nn-saavutus-health-success.jpg

Но тарикатът за разлика от баламата, търси простото и затова и най-ефективното решение. Дейвид не занесъл целия този товар у дома си – нямало къде да го събере там. Нито пък си представял, че ще седне и ще започне да отлепва баркодовете от хилядите кутии и чаши. Той измислил нещо далеч по-хитро – дарил закупената храна на “Армията на спасението”, международна мисионерска и благотворителна организация. Но срещу едно условие: нейните многобройни доброволци да отлепят и да му върнат баркодовете от опаковките. Освен признателността на мисионерите, този жест му донесъл и данъчно облегчение от 800 долара, което осезаемо намалило вече направения от него разход от 2000 долара за покупката.
Благодарение на тази законна далавера, Дейвид осигурил за семейството си точно 1,263,000 мили безплатни полети с авиокомпаниите Delta, United, Northwest airlines и American Airlines.
Усилената работа сама по себе си няма да ни направи нито богати, нито ще ни позволи да се радваме на невероятните удоволствия, които ни предлага живота. Алфонс Кар (1808 – 1890), френски писател, основател на сатиричното списание „Les Guepes“ и на вестника „Le Journal“, много точно го е казал: за да печелиш, за да живееш, трябва да работиш, а за да забогатееш, трябва да измислиш нещо друго…

https://cosmonova.net/upload/images/uploaded/20120808121526.jpg

Тарикатите знаят, че мястото ни под слънцето се определя единствено от нас самите. Затова те не обвиняват другите за дереджето си, нито се отдават на мечтания и мъгляви, и отвлечени разсъждения – те са воини, ориентирани към продуктивни действия. Защото са убедени: няма невъзможни неща и зад всяка трудност се крие и шанс. И щом го открият мълниеносно се възползват от него.
Затова този свят принадлежи на тарикатите: хората, които за разлика от нас не работят за системата – те умеят да я накарат тя да се труди за тях.