Защо трябва да сме благодарни на спичрайтърите

Защо трябва да сме благодарни на спичрайтърите

https://www.microsoft.com/en-us/research/uploads/prod/2019/01/Getting-Efficient-With_What-Happens-If_AI_Site_01_2019_1400x788.png

Светът на професиите е невероятно пъстър и интересен. В него има програмисти, кранисти, рекламисти, масажисти, електротехници, ватмани, бизнесмени, шефове на агенции, министри… А има и една  елегантна, отлично платена и не много известна дейност, чието название както много други сега взехме от Запада:  спичрайтър (от англ.  speechwriting – написване на реч).  Става дума за авторите на всевъзможни публични изявления за високопоставени образи – президенти, премиери, политици и пр. В тази дейност се изявяват журналисти, пиари, писатели – хора, които умеят да си играят с думите. И най-вече знаят как на бялото да се каже черно и обратното. Тези момичета и момчета (но се срещат сред тях и образи от трети, четвърти и прочие пол) са в състояние да предизвикат у слушателите цялата гама от емоции – от неистова омраза до изцяло поглъщаща ги любов и умиление. Те знаят, че не само жените обичат с ушите си и затова са майстори в омайването с думички на слушатели. Добрите спичрайтъри са като продавачите на дрога – с речта си те трябва да омаят публиката, да я отвлекат от  скучната и нерядко тъжна реалност и да я пренесат във вълшебни светове, откъдето тя няма да иска да се завърне.

Изкуството на боравенето с красиви думички не са го открили днешните спичрайтъри. Още Густав Льобон  (1841- 1931) – знаменит френски учен, баща на социалната психология, ги определя като магическа сила. За него тя е в тясна връзка с поражданите от тях образи и е в състояние да създава мощни потоци от чувства. Достатъчно е да наречем една власт „алчна“ и ще ориентираме емоциите на хората в негативна посока. Но точно обратният ефект ще постигнем, ако я представим като „отговорна“ и „приятелски“ настроена.

https://shegby.ru/upload/gallery/56bee1d88600a.jpeg

Това правило следват и днешните спичрайтъри. А техните текстове  – изгладени, нагласени, украсени възпроизвеждат впоследствие на различни сцени като роботи тези, които са им ги поръчали. Обяснението защо това е така е простичко – на повечето от  работодателите на спичрайтърите  коефициентът на интелигентност не им позволява да се сетят за съществуването на красивите думички. А не са и в състояние да ги подреждат така, че да постигнат търсените ефекти.

Трябва да сме благодарни на спичрайтърите за това, че ни показват невидимото в нашата реалност. Защото, когато слушаме сътворените от тях текстове узнаваме, че тези, които ни управляват  работят денонощно в името на най-светлите и демократични европейски ценности. Те правят всичко възможно и невъзможно за да смекчават ударите на глобалната икономическа криза, на пандемията от коронавирус, да съхраняват и развиват работните места и достойно да се заплаща труда ни. Всеотдайно оказват пълна подкрепа на децата и семейството, работят за непрекъснато увеличение на пенсиите на възрастните хора. Полагат непрекъснати и всеобхватни грижи за образованието на младите според изискванията на Четвъртата индустриална революция. Грижат се и за здравето на целокупното българско население. Вършат безкористно тази благородна дейност с една единствена цел: да осигурят светлото бъдеще не само на днешните, но и на утрешните българи.

Ако сме честни към себе си ще признаем, колко скучно е да научаваме за резултатите от последното проучване на Евростат например. И не само това – те са в състояние направо да ни развалят настроението. Изследователите имат наглостта да ни казват – за разлика от спичрайтърите, че си оставаме на дъното на европейската класация за качество на живот, боледуваме най-много и живеем най-малко в сравнение с останалите жители на Европейския съюз. А това е така, твърдят учените от Евростат, защото имаме проблеми с финансите, с качеството на храната, а здравеопазването ни е направо ужасно. Според тях за да имаме добър жизнен стандарт, подобен на най-богатите държави в ЕС, трябва да имаме високи доходи, спокойствие в работата си, добро здравеопазване.

Е, точно това спичрайтърите никога няма да включат в речите, които пишат. Но те с удоволствие ще вмъкнат, че има очевиден напредък в живота ни: увеличава се броят на хората с високи заплати с цели 324 души, а 15624 души вече получават заплати над 9000 лева на месец. Спичрайтърите загрижени за душевното ни спокойствие няма да напишат и това, че 1,5 милиона наши сънародници си докарват средно на месец под 560 лева, огромната част от пенсионерите са с доход под и около 400 лева на месец, докато възнаграждението на висши чиновници е над 17 бона месечно. Те ще пропуснат и факта, че България отново е най-корумпираната страна в ЕС според тазгодишният Индекс за възприемане на корупцията на „Трансперънси интернешънъл“. И още много други неща няма да включат в текстовете, които пишат, защото ни обичат.

https://topobrazovanie.ru/wp-content/uploads/2019/02/11%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%87%D1%80%D0%B0%D0%B9%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%9F%D0%B8%D1%88%D0%B5%D1%82-%D1%82%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%82%D1%8B-%D0%B4%D0%BB%D1%8F-%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D1%8B%D1%85-%D0%B2%D1%8B%D1%81%D1%82%D1%83%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B9-%D0%B1%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2.jpg

Добре е, че ги има спичрайтърите: хората, които знаят истинската сила на думите – че те са в  състояние да ни разтърсват, трогват или възбуждат, мобилизират. Чрез тях се печели доверие, вербоват се съмишленици, формира се активно обществено мнение, следователно могат да се реализират политики. Думите са в състояние не само да описват ситуации, но и сами да ги формират и променят. Затова спичрайтърите няма да напишат „задълбочаващ се спад на доходите“, а ще говорят за „временна финансова нестабилност“. Няма да включат в текста си страховитият термин „икономическа криза“, а ще напишат „период на възможности“. Ще представят фалита на банка, в която лежат скромните ни спестявания като „укрепване на банковата система“. А на тези, които компетентното управление на властимащите е оставило без работа ще съобщят, че така им е даден „старт за свободна професия“.

Не трябва да виним спичрайтърите, че си играят с думите, превключват вниманието ни и скриват проблеми, които ни вълнуват. Точно обратното: трябва да сме им много благодарни! За  това, че те са в състояние да подобряват настроението ни, като ни убеждават, че имаме късмета да живеем в демократичен свят на неограничените възможности. А и защото ни помагат да видим скритото светло настояще и приказното бъдеще, което ни очаква.