За какво ни е главата

За какво ни е главата

 

 

Когато учех в механотехникума, много завиждах на един съученик заради яката му глава. Тръгвахме една тълпа след свършване на часовете, той спираше край някоя водосточна тръба и я фрасваше с челото си. Тръбата изстенваше и се сплескваше. А ние хлапетата около него възторжено крещяхме. Но не смеехме да повторим неговия номер.
Години по-късно за себе си установих, че главата, освен да троши водосточни тръби, може да се използва и за нещо друго. За мислене например. Онези от страстните почитатели на интернет, които осъзнаят това, може да не се безпокоят за бъдещето си.


Различни изследвания сочат, че освен наследствеността, факторите от околната среда и това, как си прекарва времето човека, на продължителността на живота му влияе още нещо – степента на неговото интелектуално натоварване. Хората, които постоянно работят с главата си, живеят по-дълго от тези, които предпочитат да оставят на спокойствие мозъка си. Колкото по-проста е дейността на един човек, толкова по-малко области на мозъка му функционират.

Поредица проучвания, осъществени в Тексаския университет доказват, че еднообразната, рутинна дейност съкращава човешкия живот. Хората, които имат скучна работа (трудят се на конвейер например), без използване на разнообразни умения, живеят по-кратко в сравнение с хората, които търсят нови решения на работното си място. Само заради това, че труда на един човек е творчески, изисква анализ на богата информация и вземане на неординарни решения, той удължава престоя си на земята с близо седем години!


Бягството от рутината, желанието постоянно да се учиш и да решаваш сложни проблеми, ни помагат да се чувстваме много по-здрави. Хората, които работят на две и повече места и имат високо образование, са защитени от различни заболявания, които поразяват здравето на другите с постоянна работа и без висше образование. Креативните хора са много по-здрави и емоционално устойчиви – професионалните им занимания им оказват същото благотворно влияние, както и увеличаването на семейния им доход 15 пъти!

Британски изследователи от Университетския колеж в Лондон през 80-те години на миналия век са интервюирали 7524 работещи на възраст 35–55 години. Изследвали са доколко скучен е животът им. През 2009 г. те издирили останалите живи и отново разговаряли с тях. Оказало се, че са се съхранили предимно хора, които преди четвърт век са заявявали, че не намират живота си скучен. Относителният дял на починалите сред страдащите от скука бил с 40 на сто повече от тези, които имали вдъхновяващи занимания. За изследователите хората, изпитващи скука, много приличат на тези, които силно злоупотребяват с цигари и алкохол, а това води до сърдечни и съдови заболявания, т.е. до съкращаване на продължителността на живота. През този четвърт век някои от наблюдаваните са починали, като числото им сред страдащите от скука било с 40 на сто повече.

Фактът, че се занимаваме с нещо, което изцяло ни е погълнало, доставя ни истинско удоволствие и сме склонни да му посветим цялото си време, блокира стреса и ни прави физически и емоционално устойчиви. В наше време това е една от най-важните предпоставки за отлично здраве. Така че, ако искаме да останем дълго свежи, енергични и привлекателни, трябва да си поставяме задачи, чието решаване изисква творчески подход. Така ще активираме структури в хипоталамуса (тази част от мозъка ни отговаря за нашето поведение в различни ситуации, контролира телесната ни температура, глада, жаждата, сексуалността ни и пр.), оттам – и ендокринната си система, която пък директно е свързана с процесите на стареене на организма ни.


За да съхрани паметта и свежестта на ума си, в последните години на живота си Уилям Джеймс – известен философ и психолог, си поставя за цел да научи наизуст „Изгубеният рай” на Джон Милтън. И го научава. Ще припомня само, че това е поема, публикувана през 1667 г. в десет тома. При второто й издание през 1674 г., съдържанието и е преразпределено в 12 тома – подобно на латинската епическа поема „Енеида“, написана от Вергилий през 1 век пр.н.е.


Щастлив човек трябва да е бил г-н Джеймс – по негово време телевизията още не е била открита и доста хора не само са знаели как изглеждат книгите, но са ги и чели…
Вярно – един икономичен режим може да освободи мозъка за нещо голямо. Но на практика огромната част от човечеството го прахосва за гледане на телевизия, която е противник на креативноста.

Единствено творческата работа ангажира почти целия мозък. Дори на почтена възраст (а тя поне за мен започва след навършване на 101-ата година), ако човек го натоварва, в него се създават нови неврони и връзки между тях. А всичко това влияе изключително благотворно върху целия организъм.
Следователно, освен факта, че точно креативни хора ще бъдат все повече търсени на пазара на труда, има още един много сериозен аргумент, за да се интересуваме от света на нестандартните идеи: това ще удължава присъствието ни на планетата.