За какво ни е енергията

За какво ни е енергията

 

Британският писател Артър Конан Дойл – автор на романите за детектива Шерлок Холмс и лекар по образование, пристигнал в Париж. На гарата към него се приближил таксиметров шофьор, мълчаливо взел куфара му и го поставил в багажника. После седнал зад волана, обърнал се към Конан Дойл, който вече също бил в таксито и го запитал:
– Къде да ви закарам, господин Конан Дойл?
– Как, вие ме познавате? – приятно се изненадал писателя.
– За първи път ви виждам! – признал си шофьора.
– А как тогава ме познахте?
– Просто приложих описания от вас дедутктивен метод – гордо произнесъл шофьора. – Първо, прочетох във вестниците, че Артър Конан Дойл две седмици вече е на почивка на Френската ривиера. Второ, забелязах, че влака, от който слязохте, е марсилски. После видях, че имате загар, който може да се получи само след десетдневен престой на морското крайбрежие. А от това, че на средния пръст на дясната ръка имате неизтриваемо мастилено петно направих извода, че сте писател. Държите се като лекар, а по облеклото ви личи, че сте от Лондон. Като съединих тези наблюдения, си казах: ето го Конан Дойл – прославения създател на великия детектив Шерлок Холмс!
Като чул всичко това писателя бил потресен:
– Та вие самият сте същински Шерлок Холмс, след като съумяхте да направите този извод от незначителни подробности! – възторжено възкликнал той
– Така е – засмял се шофьора, – но аз забелязъх и един мъничък детайл.
– Какъв детайл? – заинтригувал се писателя.
– Етикетът, залепен на вашия куфар. Там с едри букви са написани името и фамилията ви.
*******
Младостта е време, когато в теб кипи енергия, която ти можеш да употребиш за какво ли не! Например седмици да не излизаш от дома, сърфирайки в интернет.
*******
Лекция по философия. Професорът говори пред първокурсници:
– И така, ако имаме предвид изводите на най-великите философи от различни школи, ние можем да твърдим, че не в притежаване на желаното, а дори даже в нямащото шансове на успех преследване на това желано, човек получава своето щастие…
Глас от последния ред:
– Професоре, а вие някога опитвали ли сте в студена, тъмна, мокра нощ да тичате зад отдалечаващия се от спирката последен автобус?