За митовете и реалностите

За митовете и реалностите

 

Сърфирайки из мрежата попаднах на любопитен материал. Написан е от руски инженер, който работи в московско отделение на голяма американска авиостроителна компания. Работата е дистанционна – американците изпращат задачите, а инженерите в московския офис изпълняват ролята на чертожници с програма за 3D моделиране. Точно същото правят за тази компания техни колеги в Италия, Япония и други страни. Но нерядко инженерите се занимават и с разработване на отделни възли. Има за какво да се замислим, след като прочетем редовете на руския инженер.
………………..
Много месеци прекарвам в командировки в САЩ, където се намират производствените площадки. Забелязах някои странни вещи, които доскоро никак не можех да си обясня.
Главното е това, че инженерния състав на американците не говори без акцент. Практически никой от инженерите в областта на гражданската авиация не се е родил на територията на САЩ. Работниците са родени тук, най-вече белите мъже на над 40 години, но инженерите са или чуждестранни наемници по договор или натурализирани чужденци. С една дума всичко е обърнато: инженерите са гастерарбайтери, а работниците – свои.


Когато показвах групова фотография на инженерите от моя калифорнийски отдел на приятели в Русия, всички те ме питаха: “Снимката къде е правена, някъде в Тайланд ли?” И наистина – сред 50 човека може да се видят не повече от 5 европейски лица. Останалите са азиатци, главно от виетнамската диаспора и още около четвърт – мексиканци. Аз не разбирам, защо няма местни инженери. Та заплатата им е на равнището на лекарската…
Даже немци заминават в САЩ да работят – заплатата им там е два пъти по-висока. Тяхната инженерна школа все още е силна. Поне докато в немските училища задачата за ученика да определи, кой е той – момче, момиче или нещо друго, не е станала по-важна от физиката…
Моят менаджер от американска страна е албанец, говорещ с акцент. Същата е ситуацията и на север в САЩ, в щата Вашингтон, но там инженерния състав са китайци и източноевропейци…
От познат узнах, как наш дипломат решил да даде дъщеря си в лондонско училище за една година, за да шлифова английския си език. Моят познат познавал момичето – била отличничка, красавица. Но след една година в британското училище той не могъл да я узнае. Английският и – вулгарни думи, пирсинг, татуировки, разпуснато поведение. Както той се изрази “Момичето е загубено!”. Той ми каза, че когато минаваш покрай руско училище, там е тишина – децата учат. А ако минеш покрай английски паблик скул, то шума от него се чува на стотина метра от училището. Е, какъв нормален учебен процес може да има при такъв шум?


Качеството на английското образование вече води до криза в атомния отрасъл на тази страна. Там просто няма кой да замени специалистите, излизащи в пенсия. А да канят в такъв уязвим отрасъл чужденци те засега не са готови. Аз мисля, че катастрофата в английския паблик скул спокойно може да отнесем и на американската или друга западна страна, тъй като програмите там са приблизително еднакви.
Наше момче от Русия отиде в Канада да учи английски в една от най-добрите канадски езикови школи. Там по време на урок са разглеждали статия, където се цитирала статистика по проблема за затлъстяването в света. Следвал тест с въпроса: “Влияе ли изучаването на английски език на свръхтеглото?” Нашето момче на този идиотски въпрос отговорил: “Не!” Правилният отговор, обаче, бил – “Да”. Руското момче се опитало да поспори с преподавателя – родена в Канада индийка. На което тя му казала: “Разбира се, че “да” е правилния отговор”. И му привела пример с чичо и, който дошъл от Индия в Канада и започнал да изучава английски език. В резултат на това затлъстял.


Това свидетелства за пълна атрофия на виждането на елементарни причинно-следствени връзки вече и в преподавателския състав. Израстнало е цяло поколение учители, което съответства на равнището на своите ученици. Даже, ако на Запад поискат да върнат системата си на образование в нормата, то те просто няма да намерят нужното количество учители, способни да усвоят нормални учебници. Разбира се, може да се възрази, че тези училища са изключително за плебса, докато в училищата за елита е различно. Но ако съдим по действията на западния елит, то и в техните училища не всичко е наред. Да си спомним, например, възмущението на бившия кандидат за президент Мит Ромни, когато не можа да отвори илюминатора в самолета, за да се проветри. Той даже бе готов да постави този въпрос в конгреса. В Русия всеки ученик знае, защо не трябва да се отваря прозорец на височина десет хиляди метра…

https://avatars.mds.yandex.net/get-ynews/50348/9e10a2166e6980f1d24074f442dbb322/395x222
Равнището на образованието се отразява даже на американския военнопромишлен комплекс, където достъпа на инженери чужденци с традиционно образование е ограничен. Например във военната авиация F22 и F35 заради необмислени компромиси по ред показатели, са по-лоши от предшестващите поколения. Навярно по съображения за секретност над тях работят инженери, родени на територията на САЩ. Но когато попитали Стив Джобс защо той не пренесе производството на айфони в щатите, той отговорил с въпрос:
– А къде аз ще намеря толкова инженери?
Болшинството американски вузове с предмети като “зомбология”, се занимават просто с изсмукване на пари и раздаване на дипломи, с които могат да те вземат на работа само в Макдоналдс. В добрите университети, които не са толкова много, в техническите специалности се записват основно азиатци. Местните смятат, че тези специалности за тях са твърде сложни и по добре е да се научат да съставят фалшиви отчети на дружества за растежа на измислена капитализация на борсата.
Възниква въпроса: как те можаха да доведат до такова катастрофално състояние собствената си образователна система? Ако не разглеждаме конспиративни теории и приемем, че са имали добри намерения, може да отделим две причини.


Първата – това е хуманизацията на образованието. Децата не трябва да се насилват да учат. Всичко трябва да е на доброволни начала. Даже не трябва да им се дават домашни работи, ако те не искат това. Резултатът е опростяване на програмите. Но нали главната задача на училището даже не е в получаването на конкретни задачи, които може да не са потребни в живота. Основната цел е развитие на мозъка, изработване на интелектуална издръжливост. Само така човек няма да се предаде пред задачи, които са по-сложни от тези, с които е свикнал.
Другата причина за срива в образованието в американските училища е поставянето на обща летва с афро- и латиноамериканците. Аз нищо лошо не мога да кажа за интелектуалните способности на тези групи, просто в тяхната култура не е прието да се принуждават децата да се учат добре. Процесът на деградация на американското училище е бил постепенен. Много дълго белите ученици силно са изпреварвали останалите по успеваемост. Просто казано белите, а по-нататък и азиатците, които са ставали все повече, на изпитите получават шестици, а останалите групи – двойки. Това са оценили като дискриминация на учениците по етнически състав. Учебната програма са я опростили. Белите и азиатците започнали да получават шестици, а останалите – тройки. Това се оказало недостатъчно. Сега всички групи получават примерно еднакви оценки…


Западният свят, превърнал се в театър на абсурда, стремително губи своята привлекателност. Останала е още някаква инерция на съзнанието – например у украинците, които искат да се влеят в Европа. Обаче те искат да се слеят с Европа не днешната, а с тази, която беше по-рано – етнически еднородна, спокойна, процъфтяваща. Тази, която вече съществува само в мечтите