Пожелай си лошо настроение: 1 част

Пожелай си лошо настроение: 1 част

 

Природата е създала невероятни неща – от светулките до нас, хората. После тя се е сетила да ни дари не само усмивки и хубави емоции, но и лошо настроение. И тъй като едва ли можем да я обвиним в тъпота с взлом или в човекомразство, тя явно е имала нещо наум, за да го стори. За да сме мрачни отвреме-навреме, а някои от нас и по-често, то затова трябва да има някаква необходимост. Излиза, че не следва да дамгосваме лошото си настроение и да се стремим единствено към позитивни емоции – най-малкото няма да е честно спрямо майката природа.


Вероятно на немалко посетители на сайта ми това би прозвучало доста странно: що за образ е този автор, дето се пита лошо ли е лошото настроение? Та какво хубаво може да се намери в часовете и дните, в които сме мрачни, мразим и себе си дори? Остава сега да започне да ни убеждава и в това, че трябва да сме благодарни точно на него – на лошото ни настроение!


Няма да споря с хората – аз ги уважавам и ще се радвам и занапред да влизат редовно на страницата ми. Но тъй като съм захванал тази тема, ще споделя някои свои съображения по повод негативните емоции, дето ни идват понякога на гости.

Те ни правят активни
Негативните емоции оборват един от най-големите митове за позитивните: промени могат да настъпят без да полагаме особени усилия. Достатъчно е просто да се фокусираме на нашите мечти, желания и цели и те в края на краищата непременно ще се сбъднат.


Но светът така е устроен, че без активни действия нищо не се случва. И ще имаме желаното бъдеще, ако сме мотивирани да го постигнем. Докато фантазирането за нещо, което много искаме, на практика усложнява достигането му в реалност. То ни прави по-скоро лениви, отпуснати и препълнени с мечти и илюзии. Когато сме радостни, ние сме доволни от себе си и ни липсва нещо много съществено: мобилизация и мотивация.
Негативното настроение е много по-близко до реалността, отколкото позитивното.

С неговата поява си върви и интереса към причините, то да ни превземе. И така ние започваме да виждаме нещата такива, каквито са, а не такива, каквито ни се иска те да бъдат. Завладяли ли са ни негативни емоции, то тогава няма място за илюзии – властва суровата правда на живота.
Лошото ни настроение се превръща в мощен мотиватор, който ни кара да бъдем действени, а не безучастни и апатични.

То е като вятъра в морето – ние не можем да го управляваме, но можем да използваме платната на лодката си и да се възползваме от неговата енергия. Да превърнем разрушителната му енергия в нещо съзидателно. Докато, ако сме непоправими оптимисти и си внушаваме, че нещата ще се оправят от само себе си, ние всъщност оставаме безучастни, инертни, неутрални. И така пропускаме възможности, които биха ни били определено полезни.


Ако липсват негативни емоции, тогава по-малко сме увлечени в нещата, които правим. Хора, които смятат своя живот за осмислен, са склонни да изпитват стрес, тревога, безпокойство – лошото настроение е съставна част от един осмислен живот. То ни помага да се приспособяваме психологически към света.
Лошото настроение ни кара да се фокусираме на ситуацията и така да контролираме процеса, успешно да реагираме в сложни обстоятелства. Тогава ние обикновено и визуално си представяме препятствията, които ни очакват и така се настройваме на тяхното преодоляване. А като превръщаме тревогата си в дела, ние постигаме определени резултати.

Стимулират критичното ни мислене
Негативното мислене ни връща в реалността, а тя не винаги е добре настроена към нас. То стимулира адаптивния ни потенциал и ни подтиква да бъдем борбени, за да се справим с онова, което ни създава проблеми.
Светът е пълен с добри хора, но не бих казал, че са малко и тези, които са готови да злоупотребят с доверието ни. Е, лошото ни настроение ни прави по-малко доверчиви и повече съмняващи се. Тогава ние скептично се отнасяме към чутото, видяното, прочетеното и така откриваме неистините в тях. А това е изключително важно за нашата ориентация в света, в който се намираме.


Когато сме в лошо настроение ние критично възприемаме информацията – в състояние сме да установим отклоненията от реалността в нея. Причината е, че негативното настроение ни прави подозрителни и способства за по-внимателен и взискателен подход към обработката на достигащата до нас информация. Ограничени стават изкривяванията в процеса на нейното осмисляне, увеличават се съмненията ни. Резултатът е по-точни съждения и изводи, което е предпоставка за намиране и на разумни и ефективни решения на проблема.