За ползата да се окажеш извън зоната на комфорта

За ползата да се окажеш извън зоната на комфорта

 

 

 

Всеки от нас е имал, има и ще има много дни, в които се чувства прекрасно. Но, както всичко друго на този свят, не са малко и миговете, в които ни е криво, мрачни сме, мразим и себе си дори.
Редуването на позитивно и негативно е неизбежно, както и смяната на сезоните. Живеем в свят, в който сме взаимообвързани с хиляди други хора и институти. А това предполага много фактори, които се намесват в нашите планове и влияят неизбежно и върху настроението ни.
Има немалко хора, които приемат всяка трудност, пораждаща у тях негативни емоции, като лична катастрофа. Те изпадат в депресия, отчаяние, апатия, което още повече задълбочава лошото им настроение.
А решението на проблема е да сменим гледната си точка. Да приемем например, че за да сме мрачни отвреме-навреме, вероятно има и някаква необходимост.


Неизвестен автор е изтъкнал, че няма по-добър начин да бъде изострен един ум, от перспективата той да бъде обесен на следващата сутрин. Всяко излизане извън пределите на собствената зона на комфорт, осигурява не само негативни емоции, но и неочаквани преимущества. Естествено, ако се помни общовалидната максима, че чувството за мярка е последният и най-висш дар от боговете на човека.
Ако всячески избягваме да се гневим, то ние губим ценна енергия – и като резултат ставаме непродуктивни. В подобна ситуация с всички сили се стремим да предотвратяваме проблеми. Но тогава пропускаме нещо много важно: не забелязваме и не реализираме появили се покрай тях, интересни и перспективни възможности.
Още древногръцките мъдреци са твърдели, че умението да се приема лошото настроение, е необходимо за един пълноценен живот. За Епикур (342-270 г. пр.н.е.) мъдрия е не само сдържан и има самообладание, но той признава и неизбежните несгоди в живота.


Няма работеща идея, която да не е резултат и от съпровождащи я негативни емоции. Цената, за да се появи един отличен продукт, да се защити една кауза, да се укрепи една връзка, е свързана и с неудачи, разочарования, терзания. Не изпадат в лошо настроение само онези, които никога нищо не правят, неспособни са да поемат рискове, които са неизменно предани на статуквото. Великият китайски мъдрец Лао Дзъ, живял през 4 век пр.н.е., по времето на Стоте школи на мисълта, ни е оставил и следния девиз: поражението е основата на успеха!
Да приемам лошото си настроение като част от играта на живота и като цена за победата, към която се стремим, е една от най-важните предпоставки за оцеляването ни във все по-несигурното, непредсказуемо, но несъмненно вълнуващо бъдеще.


Светът така е устроен, че без активни действия нищо не се случва. Когато сме радостни, ние сме доволни от себе си. Ние се отпускаме, защото липсва тревогата, която ни прави борбени. Но така не забелязваме и симптомите на раждаща се промяна, пропускаме възможности, които биха ни били определено полезни.
А лошото ни настроение ни помага да виждаме нещата такива, каквито са, а не такива, каквито ни се иска те да бъдат. То ни подтиква да бъдем активни, за да се справим с онова, което ни създава проблеми. Ние ставаме подозрителни, а това ни прави и по-взискателни към достигащата до нас информация. Резултатът е по-точни съждения и изводи, което е предпоставка за намиране на разумни и ефективни решения на проблема. Негативното е като вятъра в морето – ние не можем да го управляваме, но можем да използваме платната на лодката си и да трансформираме разрушителната му енергия в съзидателна.


Не винаги си даваме сметка, че зад всеки успех се крият преодоляни трудности и неизбежно свързани с тях негативни емоции. Има повече или по-малко мигове на разочарования и дори на отчаяние, когато ти се иска да се откажеш да продължиш това, с което вече си се захванал. Когато мечтаем за нещо, ние всъщност – съзнавайки или не това, си пожелаваме и лошо настроение: реализацията на всяка мечта е съпроводена с  изпитания. Когато тръгнем по пътя към успеха, ние всъщност си поръчваме и неизбежно съпровождащите го негативни емоции.
Както се случва, когато се влюбим: всяка връзка, особено в началото е съпроводена с безсънни нощи, съмнения, подозрения, страхове… Една игра, която си има своите правила и едно от тях са неизбежните негативни емоции, периодично сменящи еуфорията.
Или искаме да притежаваме стройно тяло, подобно на тези, които ни го показват в инстаграм. Ще го имаме, но ако приемем съпровождащите процеса на изграждането му негативни емоции: ставане в ранни зори, за да се направи кроса, преди да се тръгне за работа, пот във фитнес залата, суров режим на хранене и отказ от безброй вкусотии, по които си толкова много си падаме…


Завиждаме на тези с дебелите банкови сметки, които сами са си началници. Но не винаги си даваме сметка за безбройните негативни емоции, които са ги съпровождали, докато те са изграждали своя бизнес. За зависимостта им от институции и хора – като се започне от променящи се законови нормативи и се стигне до некоректни делови партньори. И за безсънните нощи, в които са продължавали да пресмятат дали ще съумеят да погасят поредната вноска за взетия кредит или дали конкурентите няма да ги изненадат с неочаквани решения и да им отнемат пазарната ниша.
На този фон спокойствието на осигуреното работно място, липсата на риск, нсигурност и неопределеност, добиват особена привлекателност. И немалко хора не биха се съгласили, да платят цената на съпровождащите просперитета, негативни емоции. Особено, като се сетят, че живота е толкова кратък…


Нещата сами по себе си не са полезни или вредни, такива те стават в мислите ни. Позната е поговорката всяко зло за добро. Ако се научим да откриваме плюсовете сред минусите, то ще съхраняваме хармонията вътре в себе си. А това е една от най-важните предпоставки да избягваме стреса и депресиите, да бъдем здрави и работоспособни.
Затова е добре да се научим да превръщаме и лошите си емоции във фантастични възможности…