За ползата и вредата от похапването на риба

За ползата и вредата от похапването на риба

 

Амбициозен, но посредствен млад автор, написал на Марк Твен писмо. Интересувало го мнението на знаменития писател за твърдението, че рибата е много полезна за мозъка. Попитал го и по колко риба той самия трябва де яде, за да напише текстове, които да се харесат на читателите.
След известно време младия човек получил писмо от именития писател. Отговорът на Марк Твен бил лаконичен:
– Вероятно е добре писателите да ядат риба, защото фосфорът, който се съдържа в нея, подхранва мозъка. Ако мострата, която сте ми изпратили, съответства на обичайното за вас равнище, то на първо време ще ви бъдат достатъчни два кита.


Това, че посредствеността е тотална и агресивна, Марк Твен е установявал неведнъж. Оттогава е изминал повече от век, но тя не само, че не е намаляла, а продължава да расте. Лично аз се съмнявам, че невежеството и нарцисизма сред човечеството един ден ще започнат да намаляват. Водещата тенденция е точно обратната: те продължават с невероятна скорост да се увеличават.


Но в случая не става дума за тях, а за рибата. Да се похапва риба е полезно за всеки, който иска да постига резултати в областта, в която се занимава. Ако се поровим из специализирана литература, ще узнаем, че рибата съдържа жизненоважните ейкозапентаенова киселина (EPA) и докозахексаенова киселина (DHA), наричани още полиненаситени мазнини. Е, точно те са носители на така нужните ни мастни киселини омега-3 и омега-6, които не се произвеждат в тялото ни и затова трябва да ги приемаме отвън.

Посредством EPA и DHA става възможно производството на енергия за различните химични процеси в тялото. И похапването на риба наистина помага на мозъка ни да се развихря: главната съставка на мазнината в мозъка ни е DHA, която включва мастните киселини омега-3.


Съдържащите се в рибата омега-3 ненаситени мастни киселини оказват благоприятно въздействие на клетъчните мембрани и ние се чувстваме по-спокойни, щастливи и мислим ясно. По данни на шведски изследователи точно омега-3 киселините са способни да съхранят когнитивните ни функции – способността ни да мислим, запомняме и се концентрираме. Рибата е източник и на особено важния витамин В12, който поддържа умствените ни способности.


Известно е, че японците и финландците, която си хапват риба всеки ден, в най-малка степен са подложени на депресии. А ето и резултатите от любопитно проучване: учени са установили, че децата, които ядат много риба, са с 64 на сто по-малко шансове да влязат в затвора.
Дотук добре. Но тези дни попаднах на информация, която не е зле да имате предвид, преди да посегнете към рибата. В град Гент, Източна Фландрия, Белгия е разположен Гентският университет, основан в далечната 1817 година.

Тамошни изследователи решиха да проверят дали наистина е толкова здравословна морската храна, която специалисти от цял свят горещо препоръчват. Оказало се, че ако си падаме по морски продукти заедно с тях ще поемаме и до 11000 парчета пластмаса годишно. А това вече е много вредно за здравето ни. Опасни химически вещества, които има в пластмасата, могат да се натрупват в организма ни и да доведат до токсично отравяне. Морските животни гълтат пластмасата, бъркайки я с храна – костенурки погрешно възприемат пластмасови пликове за медузи например.


Има много проучвания, които сочат: тлъстата риба ни защитава от рак, депресии и болести на сърцето. Но, ако сте любопитни, можете да попаднете и на този факт: дамите, които ядат твърде много тлъста риба, имат повече шансове да развият диабет от 2 тип. Специалисти са анализирали данни за над 70000 жени и така са забелязали, че при жените, които употребяват повече мастни киселини омега-3 (има ги и в червеното месо) риска от диабет от 2 тип е по-висок от тези, които консумират по-малко.


И други изследователи бият тревожна камбана: ако консумираме риба от нечисти водоеми, то расте вероятността да се отровим. В мускулната тъкан на някои риби се натрупват органически замърсители – има ги в пестициди, продукти на нефтохимическата промишленост, огнеупорни материали… Те с лекота проникват в организма ни, като заобикалят имунната ни защита. Тези вредни съединения се прикрепват към белтъка Р-гликопротеин, който осигурява пренасянето на вещества през мембраните на клетките.


Впрочем специалисти предупреждават жените, които са бременни или очакват да забременеят, да избягват конкретно рибата меч – забелязано е, че тя съдържа голямо количество живак. Сравнително по-безопасни са сьомгата и обикновената скумрия.
Налагат се два основни извода. Първо, отнасяме ли се мърляшки към околната среда, тя ни го връща. И второ, добре е да помним най-мъдрия съвет, оставен ни от нашите предшественици преди хилядолетия: последният и най-висш дар на човека от боговете е чувството за мярка.