За ползата от спането на работното място: 1 част

За ползата от спането на работното място: 1 част

Ако човек често не си доспива (а това означава по-малко от 6 часа нощен сън), то е възможно да му дойдат на гости куп проблеми. Ще се появат зрителни и слухови нарушения, тревожност, усещания за болка в ръцете и краката… Недоспалият си приятел ще е разсеян, трудно ще възприема и неадекватно ще реагира на информация, ще е раздразнителен и непродуктивен.
Струва си да се припомнят тези иначе не сложни зависимости.

Поради стреса натрупан през деня и дългото заседяване пред монитора на компютъра или телевизора, все повече хора заспиват на другия ден на  работното си място. Проучване сред 21500 души сочи, че всеки четвърти европеец спи там. От анкетираните 40 на сто са заявили, че трябва да полагат много големи усилия, за да не заспят по време на работа. Най-много обичат да спят на работното си място ирландците, а най-рядко го правят холандците.


Британската социологическа агенция Mori осъществи интересно проучване сред 1006 души, мъже и жени, на възраст от 35 до 44 г., които заемат ръководни постове. От тях 48 на сто са заявили, че спят недостатъчно (за населението на Великобритания този показател е около 40 на сто). Всеки работен ден една четвърт от  британските началници са в лошо настроение, защото не са се наспали.

Заради това те стават раздразнителни и често си го изкарват върху подчинените си, а нерядко вземат и  погрешни решения. Авторите на изследването прогнозират, че скоро във Великобритания ще се появи самостоятелна група на постоянно недоспиващи си хора и съответно ще се увеличи рязко групата на дремещите на работното си място.


Днес тенденцията да се ограбва от съня е придобила глобален характер – няма страна, в която да не се увеличава  дела на недоспиващите си хора. Но от недоспалите не може да се очаква нито да са мотивирани на работното си място, нито да са способни да произвеждат качествени продукти и услуги.
Затова не бях особено изненадан, когато попаднах и на проучвания, които потвърждават голямата роля на следобедния сън за човешкото здраве.

Оказва се, че риска човек да умре от сърдечно заболяване се съкращава с близо 40 на сто за хората, които редовно спят денем. Изследователи са стигнали до този извод след като са наблюдавали в продължение на шест години около 24 000 доброволци на възраст между 20 и 86 г. Те никога не са имали инфаркти или инсулти, както и онкологични заболявания. Достоверно е установено, че риска да умрат от сърдечно съдово заболяване  намалява с 37 на сто при хората, които минимум три пъти в седмицата  имат следобеден сън с продължителност не по-малко от 30 минути. По-краткият дневен сън  намалява само с 12 на сто риска от смърт заради болест на сърцето.


Интересното е, че защитния ефект на дневния сън е най-силно изразен при работещите участници в проучването в сравнение с пенсионерите – около 64 на сто срещу  36 на сто. Причината за това е в неговото изключително благотворно влияние на равнището на хормоните на стреса. Техният излишък, както знаете, има непосредствено отношение към риска от инфаркт и инсулти.


Друго изследване твърди, че съня след обед е една естествена потребност на човешкия организъм. Учени от университета в Манчестер са убедени, че традицията на испанската сиеста има дълбоки физиологически предпоставки. Клетки в мозъка ни, които отговарят за състоянието на бодърстване, се изключват, след като сме се нахранили. Това обяснява защо ставаме сънливи и много по-малко активни, след като се наобядваме.

Тогава се повишава равнището на гликозата в кръвта и определени мозъчни клетки престават да изпращат необходимите команди, които поддържат организма ни в будно  положение. Гликозата действа непосредствено върху неврони, които синтезират орексин –  хормона,  който влияе върху съня и бодърстването. Е, в тези неврони е намерен канал, чувствителен към колебанията на нивото на гликоза в кръвта. И затова ни се приспива, след като сме похапнали.
Впрочем, когато точно тези клетки не работят както трябва, има реална опасност от затлъстяване.