За правото ни на безделие

За правото ни на безделие

 

 

 

Пол Лафарг (1842 – 1911 г.)  е знаменит френски теоретик и журналист. През 1880 година той написва книгата “Правото на леност”. Тогава тя има невероятен успех, може би защото в нея той определя труда като причина за биологическа и интелектуална дегенерация. Бедата на работниците от преди близо два века за Пол е в това, че те сами са убедили себе си в особената почтеност на труда. И така са забравили за своето свято право – на леност.

Според него труда ограничава истинската свобода на човека и затова той трябва да се бори за тричасов работен ден, за повече свободно време. В машината Пол вижда бога, който ще освободи човека от работа заради заплата, ще му даде свободно време и истинска свобода. Идеи, които днес немалко интелектуалци преоткриват във връзка със задаващото се повсеместно нахлуване на роботите в живота ни.


В интерес на истината Пол не е първия, който защитава правото на безделие. Във всички епохи е имало умове, които са били убедени: истинското освобождение на човека е в неговата свобода от труда. Древните гърци са смятали за достойни занимания най-вече поезията, скулптората, философските дебати, спортните състезания…

За състоятелните римляни важни са били срещите с приятели, пиенето на вино, разговорите, общуването с любовници…
А историята ни доказва, че много добри хрумвания на велики учени, художници, музиканти, откриватели са родени точно, когато те са си почивали.

През 1881 година един велик изобретател – Никола Тесла, се разболява по време на пътуване в Унгария. Негов приятел започнал да го извежда на разходки из природата, за да му помогне да оздравее. И един ден, наслаждавайки се на красотата на гората, на Никола му дошла идеята за въртящите се магнитни полета. Така се появил променливия ток и електричеството в домовете ни.

А Алберт Айнщайн, когато бил изправен пред сложни проблеми и се нуждаел от вдъхновение, просто зарязвал всичко и започвал да слуша любимата си музика – тази на Моцарт.
Да работим повече съвсем не означава, че ще работим още по-добре. Това е разбрал и знаменития индустриалец Хенри Форд през далечната 1926 година.

Той направил експеримент в компанията си Ford Motor Company: намалил работното време от 10 на 8 часа и от 6 на 5 работни дни в седмицата, за да види какво ще се случи с производителността на труда на хората му. И така установил, че тя рязко се е увеличила.
Колкото повече работим, толкова по-малко ефективни ставаме в перспектива.

Загубата на 1 час сън в денонощието предизвиква познавателна деградация, която е равностойна на изпита бутилка алкохол на работното място. Свръхработата ни донася само преумора, постоянна раздразнителност, душевен дискомфорт, конфликти с колеги и близки. След дългогодишни наблюдения на над 22000 души в света, финландски учени установиха, че заради твърде дълъг работен ден хиляди хора са обречени на сърдечни пристъпи и инфаркти, както и на старческо слабоумие в по-късна възраст.

Трудохолиците показват много по-ниски резултати при тестиране на равнището им на интелект, кратковременна памет и запомняне на думи. Причините за това са продължително влияние на стреса, неправилно хранене, недостиг на движения, липса на отдих.
Мъдри хора са забелязали, че в течаща вода не е възможно да видиш своето отражение – за тази цел е подходяща спокойна, равна водна повърхност.

Затова, когато сме напрегнати, ние най-често пропускаме отлични възможности. Изобретателни сме, когато си играем, почиваме, когато ни е хубаво. Наблюдения на хора, които имат високи постижения в професионалната си област показват, че те са ги постигали, когато не са бързали, мързелували са, вместо да се потят. Но по време на лентяйството и заниманията им с други дела, подсъзнанието им не преставало да търси и затова и да генерира необходимите им свежи хрумвания.


Тайната да се съчинява стихотворение, казва Мечо Пух, е да оставиш нещата сами да си идват. Леността, витаенето из облаци, фантазирането – всичко това е невероятно полезно за творческото мислене. Тези мечтания не са прахосване на време, те имат конкретен и конструктивен характер: те стимулират нашата креативност. И така нужните ни идеи сами си идват при нас.


Да не правиш нищо отвреме-навреме е не само приятно, то е и продуктивно. Много малко са примерите за това, как излежаващи се в кревата си правят бели, но безброй са случаите, когато хора предизвикват катастрофи, защото вършат нещо. Излиза, че ако понякога безделничим ние можем да бъдем по-полезни за света, отколкото, ако вършим точно обратното.

Когато сме лениви – лежим си, четем книги, слушаме музика, отпиваме спокойно от любимата си напитка, не бързаме за никъде, ние имаме време да търсим варианти на решения. Като например, как за по-малко време да решим работа, която предполага повече дейност, как да опростяваме нещата, за да направим своя живот и този на другите по-приятен. И така да ставаме по-ефективни и продуктивни.


Да си спомним и за знаменития принцип на Парето: резултатите, които постигаме се дължат на 20 на сто от усилията, които полагаме. Изводът е, че много от нещата, които вършим, можем спокойно да не ги правим. А леността с чувство за мярка, е работеща технология за подобряване на нещата.
Да работим много и непрекъснато означава да не дадем на мозъка си така необходимия му отдих.

Усилената работа сама по себе си никого не е направила, няма да направи и нас богати и финансово независими. Алфонс Кар (1808 – 1890), френски писател, основател на сатиричното списание „Les Guepes“ и на вестника „Le Journal“, много точно го е казал: за да печелиш, за да живееш, трябва да работиш, а за да забогатееш, трябва да измислиш нещо друго…


Но ние сме в състояние да измислим нещо друго, когато си позволим да забравим за напрегнатия и стресиращ ни трудов делник. Когато мечтаем, безделничим, нищо не правим. Когато се занимаваме с любимите си неща – тогава ние ставаме не само щастливи, но и изобретателни.
Затова е добре да помним и стриктно да спазваме и правото си на безделие.