За правото ни на леност

За правото ни на леност

 

 

 

Пол Лафарг е знаменит френски теоретик и журналист. През 1880 година той написва книгата “Правото на леност”. Тогава тя има невероятен успех – в нея той определя труда като причината за всевъзможна биологическа и интелектуална дегенерация. Бедата на работниците от преди близо два века за Пол е в това, че те сами са убедили себе си в особената почтеност на труда. И така са забравили за своето свято право – правото на леност. Според него труда ограничава истинската свобода на човека и затова той трябва да се бори за правото си на мързел, за тричасов работен ден, за свободно време.

В машината Пол вижда бога, който ще освободи човека от работа заради заплата, ще му даде свободно време и истинска свобода. Идеи, които днес немалко интелектуалци преоткриват във връзка със задаващото се повсеместно нахлуване на роботите в живота ни.
В интерес на истината винаги е имало умове, които са били убедени, че истинското освобождение на човека е в неговата свобода от труда.

Богатите древни гърци са смятали за достойни занимания най-вече спортните състезания, поезията, скулптората, философските дебати… За състоятелните римляни важни са били военните победи, срещите с приятели, пиенето на вино, разговорите, общуването с любовници…
Разбирането, че призванието на човека е в любовта, творчеството, в играта и развлеченията, е съпровождало човечеството неизменно в развитието му.

Така както е неоспорим факта, че много добри хрумвания на велики учени, художници, музиканти са родени, когато те са си почивали, безделничили, фантазирали.
Днес има и много сериозни изследвания, които сочат: хората са склонни към творчество, когато имат възможност да мечтаят, в състояние са да си позволят да се отвлекат от сложен проблем, над чието разрешаване работят. Когато играят, почиват си, когато им е хубаво, тогава те са и изобретателни.


Експерти анализирали поведението на работното място на хора с високи интелектуални достижения и установили: те са успявали, защото не са бързали, обичали да мързелуват, вместо да се потят. Но по време на лентяйството и заниманията си с други дела, подсъзнанието им не преставало да търси и затова и да генерира необходимите им свежи хрумвания.


Преди няколко години в Колумбия даже откриха музей на леноста. В него е представено всичко, което не асоцира с работа – дивани, телевизори, кревати… Идеята на авторите е да подскажат на хората, че те се нуждаят и от отдих, да избягат от задръстванията, ужасяващото темпо на живота ни, от стреса на работното място…
А като се сетиха за любимото занимание на милиони хора на планетата – да се излежават, азиатски майстори създадаха наскоро кревата на нашето време.

Той е не само просторен, удобен и осигурява търсения комфорт. Той е най-вече в духа на днешния ден, суперфункционален и високо технологичен.
Снабден е с всевъзможни контакти и USB-портали. В него са монтирани качествени говорители – излежаващия се може да слуша каквато музика си пожелае.
Помислено е не само за духа, но и за тялото: без да става от него, човек получава нужния му масаж.


Но ако притежавате този креват, спокойно можете и да поработвате, докато се излежавате – масичка за лаптоп ще ви е под ръка с едно натискване на бутон.
Креватът е и ваш гардероб. В него има безброй места, в които да подредите всичко, което ви е необходимо – от възглавници и бельо до сейф с ценности. А ако обичате да четете, то леглото ще е и вашата библиотека.


Многофункционалният креват е модулен – всеки може да избере компоненти, които са му необходими лично на него. Това се отнася и за възможните цветове, тъкани, с които да е обвит.
Наистина – един креват-мечта, който не би искал да напускаш…


Аз вече писах за това, че ние не разполагаме с неизчерпаема жизнена енергия – нея за всяко живо същество природата строго я е лимитирала. И от нас зависи темпото, с което ще я харчим: можем да я изразходваме, отдавайки се на работа или да я икономисваме и съхраняваме за по-дълго, като си почиваме.


Тайната да се съчинява стихотворение, според Мечо Пух, е да оставиш нещата сами да си идват. Леността, витаенето из облаци, фантазирането- всичко това е невероятно полезно за творческото мислене. Тези мечтания не са прахосване на време, те имат конкретен и конструктивен характер: те стимулират нашата креативност. И така нужните ни идеи сами си идват при нас.


Разбира се и тук е нужно да следваме великата мъдрост, изпитана през вековете: последния и най-висш дар на човека от боговете е чувството за мярка. Факт е, че заради готова храна, пултове за управление, онлайн пазаруване и други улеснения, на планетата расте свръхлениво човечество.
Но тази истина не отменя другата: ние сме щастливи, когато не сме в плен на роботохолизма, а стриктно спазваме и правото си на леност.