За хората, които ни спасяват от хаоса

За хората, които ни спасяват от хаоса

 

 

 

За да имаме нормално съществуване ние сме зависими от безброй много други хора. Със своя труд те ни помагат да удовлетворяваме наши потребности. Това са лекари, учители, банкови служители, туроператори, летци, спортни треньори, готвачи…


Хора, за които често казваме, че имат престижни професии. За съжаление, най-добрите сред тях не винаги са достойно заплатени, но това не намалява уважението и признателността, която заслужено им отдаваме.


Но има и други – незабележими и не привличащи вниманието ни дейности, без които обаче живота ни не би бил възможен. Нещо повече – той би се превърнал в пълен хаос! Ако липсваха хората, които ги упражняват, нямаше да имаме питейна вода. През зимата можехме да се движим само със ски и шейни, а тръбите на парното щяха да са замръзнали.

Нощем навсякъде щеше да бъде мрачно и щяха да липсват интернета и телевизията. Боклукът щеше да препълва кофите, а по улиците нямаше да можем да се движим заради повредената канализация. Всичко това щеше да се случи, ако ги нямаше незабележимите иначе труженици от комуналния сектор.


Джонатан Пауълс е белгийски художник, повече известен с псевдонима си JAUNE. Той определено уважава хората, благодарение на които живота в днешните градове е не просто поносим, но и реално възможен. И е с отлично чувство за хумор – едно от най-хубавите качества, които човек може да има.


Джонатан Пауълс рисува за художествени галерии, но с удоволствие работи и за улицата. Неговите весели картинки чудесно се вписват в архитектурата на Брюксел.


– Забелязъл съм, че на фона на градската суета комуналните работници стават практически невидими за обикновените хора – казва Джонатан. – Реших да ги освободя от техните роли и символично да ги потопя в абсурдни и причудливи сценарии на улиците на града.


Героите на Джонатан са боклукчии, водопроводчици, телефонни и топлофикационни техници, пътни работници и др. Освен, че ги прави миниатюрни, Джонатан ги представя в необичайни за тях роли и комични ситуации.


– Аз рисувам с ръцете, сърцето и понякога с главата си – споделя Джонатан.
Но докато зрителя се забавлява с неговото творчество за комуналните работници, той неусетно открива за себе си и простичката истина за това, колко ценен всъщност е труда им.

И че ако не съществуваха точно тези непрестижни професии, нашия живот – особено в големия град, би бил един истински абсурд.