Знаете ли, каква е сексуалната ориентация на вашето куче?

Знаете ли, каква е сексуалната ориентация на вашето куче?

 

 

 

Световният икономически форум (WEF) – международна неправителствена организация със седалище в Женева, Швейцария, наскоро публикува своя доклад за бъдещата работа на хората. В него като изключително важни за успешна реализация на човека отсега нататък, се определят навиците креативност, умение комплексно да се решават проблеми (т.н. хибридни знания) и критично мислене.
Споделям напълно тази оценка на колегите, които са подготвяли това интересно и несъмнено много необходимо проучване. През последните години съм изумен от наивността на младите хора, които излизат от средното училище. Те са склонни да се доверят на всяка информация, на която попадат в интернет и на всеки мошеник, който бъде показан по телевизията.
Но се оказва, че това наистина е световен проблем. Пример за това е един невероятен скандал, който сега се разгаря на Запад. Той е доказателство, как липсата на критично мислене пречи на хората да оценяват реално света и това, което се случва в него.


Историята е следната. Трима американски изследователи решават да докажат, че липсата на критично мислене и здрав разум е повсеместно, глобално явление. И, че то се среща не само сред обикновени хора, но е присъщо и на авторитетни учени.
Джеймс Линдзи е доктор на математическите науки, автор на няколко нашумели книги. Хелън Пулкроуз е редактор в Aero Magazine, специалист по религиозна литература от епохата на Възраждането. Питър Богосян е преподавател в университета в Портланд, доктор на философските науки, специалист по критично мислене.
В продължение на 10 месеца, стартирайки през август 2017 г., триото написва 20 статии и ги оформя, като сериозни научни изследвания. После под фалшиви имена започва да ги предлага в най-добрите списания в съответните области.

Текстовете, които създават, са съвършенно безсмислени и невероятно тъпи, но те минават проверката на рецензенти – авторитетни учени. От тях седем веднага са приети за печат, 6 са отхвърлени, останалите чакат реда си, за да бъдат публикувани. Проектът генерира повече от 40 редакционни и експертни доклади.
Темите, по които е писало триото, са различни – феминизма, културата на мъжествеността, сексуалната ориентация, бодипозитива и пр. От научна гледна точка всички те не издържат на сериозна критика. Издиганите теории не са били потвърждавани с данни, били са цитирани несъществуващи източници, трудове на фиктивни автори и пр. Работите са били наситени и с добро чувство за хумор – всеки що годе разумен читател, би следвало да се усъмни в сериозността им.
В една от статиите се предлагало на белите студенти да им се забрани да говорят в учебно заведение и да се заставят да слушат лекции, седнали на пода, оковани с вериги – като наказание за техните предшественици-робовладелци.
Статията „Феминистка AI“ твърди, че причината супер интелигентния изкуствен мозък да е много опасен е, че той се програмира да бъде мъжествен и империалистически. За теоретична основа се използва психоанализата на Мери Шели (1707-1851) – английска писателка, авторка на романа „Франкенщайн или новият Прометей“ (1818).


Съдържанието на друга статия е глава от книгата “Моята борба” на Адолф Хитлер, която е пренаписана с модерни мотиви от феминизма. Назначен рецензент и дава много висока оценка, като обобщава, че феминизираната проза на Хитлер, се стреми да “преследва целите на приобщаващия феминизъм, като се занимава с въпроса за солидарността”.
Статията “Мастурбация” разглежда мъжа, който я практикува и мисли за конкретна жена, като извършител на сексуално насилие над нея.
Особено високо е оценена публикацията “Кучешки парк” (“научното” и заглавие е “Човешки реакции в областта на културата на изнасилване и красивата ефективност в градските паркове за кучета в Портланд, Орегон”). Авторът и – Хелън Уилсън, доктор на науката, е несъществуващ. В нея се твърди, че своите изводи тя е направила, след като е опипала гениталиите на близо 10000 кучета и е анкетирала техните собственици за сексуалната ориентация на любимците им.

Ето част от аргументите на неин рецензент: „Това е прекрасна статия – невероятно иновативна, богата на анализи и изключително добре написана и организирана, като се имат предвид невероятно разнообразните литературни набори и теоретичните въпроси, уловени в разговорите. Авторското развитие на фокуса и приноса на статията е особено впечатляващо. Изпълнението на теренно поле допринася изключително много за приноса и – тя ще ангажира читатели от широк кръг от дисциплини и теоретични формации. Убеден съм, че тази интелектуална и емпирично вълнуваща статия, трябва да бъде публикувана и да се поздрави автора и за направеното изследване и написването и.“
Статиите на триото са еталон за некачествено прилагана методология, измислена статистика, неаргументирани изводи, идеологически мотивирани анализи, съмнителна етика. Но тази истина бе разкрита едва, след като Джеймс, Хелън и Питър написаха открито писмо в списание Areo и разказаха за своя експеримент.


Това е един от най-мощните скандали, който сега разтърсва западната научна общност. Но това едва ли е характерно единствено за този свят, който непрекъснато ни се сочи, като единствено приемлив модел на развитието ни. Безсмислени изледвания продължават да се правят и да оказват влияние на образованието, медиите, политиката, културата в съвремените общества. Това е поредно свидетелство, как технологията “фейк нюз“ (от англ. fake news – фалшиви новини) прониква не само в медиите, а във всяка област на нашия живот.
За тези, които са вън от академичните среди, често им се струва, че там работят само хора, които са способни да създават полезни научни продукти. Истината е, че една немалка част от това, което се твори там, е невероятно слабо и дори комично. Но това въобще не пречи хора, съумяли да се промъкнат през различни “филтри”, да продължават да творят абсурди, да се развиват в йерархията и да подхранват неоправданото си с нищо самочувствие.


Проблемът е, че тяхната посредственост тиражира нов тип невежество и пълни с него главите не само на млади хора, но ги разпространява и в обществото. А и немалко властимащи ползват техни “интелектуални” услуги при вземането на управленчески решения, които засягат съдбата ни.
Затова ни е нужно критично мислене и здрав разум – за да отличим фалша от истината. Да селектираме различни варианти и да намираме оптималните сред тях. Да престанем да бъдем обект на всевъзможни манипулации.
И едва тогава ще можем да управляваме и съдбата си в този прекрасен луд свят.