Идва ли края на семейството

Идва ли края на семейството

 

 

Интересни процеси текат в развития Запад. Толерантността към другите в различните им измерения бележи нови победи. Така от 1 октомври тази година в Германия официално са разрешени еднополовите бракове. И над двадесет бяха незабавно оформени.
Хубаво нещо е свободата да избираш. Тогава можеш да сключиш и брак със себе си. Аз вече писах и за тази нова тенденция, ясно очертаваща се в развития Запад.


Ставаше дума за Грейс Гелдър, която се омъжи за Грейс Гелдър. Младата дама си направи предложение, на което не можеше да откаже. Тогава Грейс обясни на журналисти, че през последните 6 години, докато е била самотна, тя е успяла да изгради отлични отношения с Грейс. И решението и да сключи брак със себе си е дошло съвсем естествено.


Сега да не си помислите, че Грейс е самотна ентусиастка, тръгнала да разрушава векове изграждани представи за това що е семейство. Брак със себе си вече сключиха Линда Бейкър, Сара Шарп, Надин Швайгерт, Тимоти Джордж, Дженифер Хус, Чен Вей-Ий, Ясмин Елеби, Дезире Лонгабо…


А през септември тази година италианката Лаура Меси – 40-годишен фитнес-треньор, отпразнува своята пищна соло-сватба. Тя каза на себе си “Да” на сватбена церемония. На нея Лаура бе в пищна бяла рокля, заобиколена от най-близките си приятелки и 70 гости. Естествено, имаше и трислойна сватбена торта.
– Твърдо вярвам, че всеки от нас е длъжен най-напред да обича себе си – каза Лаура. – Вие може да имате истинска приказка дори и без да имате принц!


Идеята за солова сватба и е дошла преди две години, след като са приключили всичките и предишни 12-годишни отношения.
– Аз казах на приятелите и семейството си, че ако не намеря своята половинка до 40-те години, то ще се омъжа за себе си – споделя Лаура пред журналисти. – Ако някога открия човек, с който бих могла да свържа бъдещето си, то ще бъда щастлива. Но моето щастие съвсем не зависи от мъж!


Любопитното е, че през май тази година и италианеца Нело Руджиеро каза “Да” на самия себе си на сватбена церемония в Неапол.
За соловите сватби се заговори още през 1993 година. Появиха се книги, разглеждащи сологамията. В сериалите “Секс в големия град” на темата бяха посветени епизоди. В САЩ стана популярен сайта “I Married Me”, който предлага организацията на подобни ритуали. В Канада пък жъне успехи агенцията “Marry Yourself Vancouver”.


В публичното пространство на Запад все по-често се пише и говори по темата сологамия (sologamy – така се нарича брака със себе си). Твърди се, че най-хубавото на този определено нестандартен подход към семейния живот, е във възможността да постигаш себепознание, самореализация и истинска хармония със самия себе си. Когато сключиш брак със себе си ти получаваш възможността да разкриеш истинския потенциал на своя уникален и неповторим живот.

Имаш пълната свобода да разполагаш с него и да го подреждаш така, както ти си поискаш. Със соло-брака ти се превръщаш в конструктор на собственото си щастие.
Сологамията е поредното свидетелство за ясно очертаващата се кампания за разрушаване на традиционните отношения мъж-жена, която е подета сега на Запад.
Аз се смятам за толерантна личност, но кой знае защо ми се струва, че стремежа да се разрушава традиционното семейство в името на хипетрофирана толерантност, заплашва устоите на човечеството.

Мисля си, че всъщност съвсем други са причините, които пораждат кризата на традиционни ценности и невероятната бъркотия в сферата на секса, която наблюдаваме днес на Запад. И за това, че приоритет в публичното пространство би следвало да се дава на съвсем други теми, от които зависи живота на хората: за епидемията от самота, която залива света, за задълбочаващото се социално неравноправие, за страха от новите технологии, когато те са дехуманизирани.

Но най-вече за бъдещето – за какъв свят готвим децата си: свят на сологамия, еднополов брак или този на искрената и неповторима любов между един мъж и една жена.
А що се отнася до толерантността – несъмненно тя е прекрасно качество, което ни е много нужно. Но при едно условие – ако и в тази най-деликатна област следваме древната мъдрост: последният и най-висш дар на човека от Боговете е чувството за мярка.