Империята на незнанието – част 1

Империята на незнанието – част 1

 

 

Наши дни. Залата в университета е пълна с млади хора. Единят ден те са кандидат-бакалаври и са на 19 години. На другият ден по столовете са насядали техни каки и батковци – кандидат-магистри, на възраст 24-30 години. И едните и другите са мили и очарователни.
Но повечето от тях не знаят, кой е Томас Едисон, Адолф Хитлер, Томас Ман, Мао Цзе Дун, Уинстън Чърчил, Ясер Арафат… Албер Камю и Франц Кафка, Карел Чапек и Самюъл Бекет, Жак Превер и Михаил Булгаков за тях са просто странно звучащи думи.

Не са чували почти нищо не само за Втората световна война и за Студената война, но и за Рака и започващата битка за Арктика. Те не знаят дори, кой е Мартин Гарикс. И нямат представа, какво е ракурс и перспектива.
Те не знаят не само това. Те не знаят и твърде много други неща, без които е невъзможно да се ориентираш в многообразната информация, в която си потопен.

Те не притежават паролите, за да оценят стойността на това, което идва при тях като възможности. Паролите, които свързваме с думите общочовешка култура.
Това е поколението, родено в дигиталната епоха. Те са израстнали с интернет, мобилни телефони, смартфони, таблети, лаптопи. Те са фенове на социалните мрежи – времето им е загубено, ако не са постоянно в тях.


Истината е, че за по-малко от десетилетие се появиха  хора, които по нищо не приличат на предшестващите поколения. Те с невероятна ловкост се справят със смартфона, но не са в състояние да свържат два факта помежду си. Огромна част от сивото им вещество остава неангажирана и в резултат започва да атрофира.

Студентите ми отпреди десетилетие идваха на занятия с тетрадки и бележници. Днешните им колеги си записват или снимат презентацията ми на смартфоните си. Те четат, но остават на повърхността на текста – не могат да проникнат в най-същественото: това, което е в подтекста. Те не разбират и ролята на контекста, а точно в него се крият важни зависимости и се очертават тенденции. Към знанието те се отнасят консумативно, без да активират емоциите и фантазията си.


Професор Ърл Милър от Масачузетския технологически институт е убеден, че постоянния достъп до интернет поврежда нашата памет – когато човек има възможност лесно да намира необходимата му информация, той престава да запомня нови данни. Мозъкът привиква да обръща внимание не на това, което трябва да съхрани в паметта, а на това в кой сайт може да намери необходимите му данни.


Стив Джобс – съоснователя на Епъл, не случайно строго е ограничавал достъпа на децата си до цифрови технологии. Когато семейството му е сядало да се храни на масата се е говорело само за книги и интересни неща и никой не е отварял лаптоп или таблет. И Бил Гейтс е ограничавал достъпа на децата си до компютъра и видеоигри. А когато сина му го запитал нима така ще бъде през целия му живот, Бил отговорил:
– Не, когато заживееш сам, ти можеш да приемеш своите си ограничения!