Империята на незнанието – част 2

Империята на незнанието – част 2

 

 

Проф. Манфред Спитцер (роден е през 1958 г.) е психиатър, психолог, философ, ръководител на университетската клиника в град Улм (родният град на Алберт Айнщайн), провинция Баден-Вюртемберг, Германия. Преподавал е и в Харвард. Смята се за един от най-известните експерти за човешкия мозък в света днес. Автор е на много книги, които са превеждани на английски, руски, японски, испански, португалски и други езици.


За проф. Спитцер новите технологични джаджи наистина ни спасяват от активна умствена работа. Но той ни припомня известния факт, че орган, който не работи, атрофира. Неизползваните връзки между невроните в мозъка отслабват. Установено е, че колкото повече време човек прекарва в интернет, толкова повече симптоми на атрофия на мозъка му се забелязват. Потърпевши са зони, които отговарят за речта, паметта и моториката.


За да получат право на работа преди време лондонските таксиметрови шофьори е трябвало да научат имената на над 25000 души, на улици, да познават хиляди квадратни метра площ. В този процес областите в мозъка им, които са отговаряли за пространствената им ориентация, са се увеличавали. Днес те боравят с GPS и в резултат вече все по-трудно се ориентират в Лондон, а не могат да боравят и с карти.


Според проф. Спитцер за младите хора днес е характерно намаляване на умствената работоспособност, загуба на навици за мислене и способност за критично оценяване на фактите, неумение да се ориентират в потоците от информация. Преди хората са четели текстове, днес бегло ги преглеждат. По-рано са вниквали в прочетеното, днес се плъзгат по повърхността – популярен е термина “сърфирам” в интернет.

Младите хора не разбират връзката между различните факти, те могат само да копират и да поставят. Но повърхностното разхождане по мрежата е само губене на време – то изключва истинското осмисляне на информацията и не оставя нищо в паметта. Не е тайна, че в интернет има повече информационен боклук и по-малко стойностни знания.

Проблемът при днешните млади хора е, че те не разполагат с познанието, което да им позволи да отсеят значимото от безмисленото, да селектират онова, което действително ще им е полезно. Те просто се удавят в купчини от непотребни сведения.
При това любопитното е, че повечето от тях нямат реална представа за собствените си умствени способности и са склонни да ги надценяват. Нещо, което изследователи от Йелския университет установиха в свои проучвания.

Според тях търсенето на информация в интернет ни заставя да мислим, че сме по-умни, отколкото сме в действителност.
Но ако не напрягаме паметта си, то това в дългосрочна перспектива се отразява негативно на умствените ни способности. Или другояче казано ще ни е трудно да формулираме сложни идеи, които да обогатяват мисленето ни.

Няма да сме в състояние да свързваме в една цялостна схема отделните късчета информация, които непрекъснато преглеждаме. А щом нямаме единна концепция, то знанията губят стойността си. Тогава няма да можем реално да оценяваме събитията и процесите, да генерираме и свежи хрумвания.


Уинстън Чърчил бе определил 21 век като империя на знанието. Общувайки с днешни млади хора си мисля, че видният политик тук определено е сбъркал. За по-голямата част от тях 21 век е на път да се превърне в Империята на незнанието. И цената за подобна метаморфоза ще е твърде висока – интелектуална деградация, загуба на лична конкурентоспособност и неосъществени мечти.