И ние можем да бъдем щастливи

И ние можем да бъдем щастливи

Наскоро бе представен Световния доклад за щастието. В него са оценени 156 държави по равнището на щастие на населението. То е определено въз основа на редица показатели – продължителност на живота, социална подкрепа, качество на образование, здравеопазване, равнище на корупция…
За 2018 година най-щастливата страна на планетата е Финландия. Тя за първи път е лидер в подобна класация, но винаги е била в първата десетка. През миналата година първото място бе заела Норвегия. А дълги години лидер в подреждането на най-щастливите страни бе Дания.

Тези северни държави съвсем не са сред гигантите в света – по човешки или индустриален потенциал например. Населението и на трите страни е доста по-малобройно от нашето: във Финландия живеят около 5,5 милиона души, Дания – 5,7 милиона, Норвегия – 5,2 милиона.
Лидерът на Запада и идол за немалко нашенци – САЩ, е с население от 325,7 милиона. И макар да е с една от най-мощните икономики в света и да има висока конкурентоспособност, никога не е бил в първата десетка на най-щастливите страни.

За 2018-та година САЩ са на 18-то място, което е срив надолу – през миналата година щатите са били на 14-то място в този рейтинг. Изследователите, подготвили тази класация отбелязват, че в САЩ има тотален срив на системата за обществено здравеопазване, истинска напаст от затлъстяване, значителен дял наркомани, висока престъпност, депресирани големи социални групи…


Хората в скандинавските страни са си създали действително добри условия за живот, за които ние, българите, можем само да мечтаем. Те са държави на реда, удобството и комфорта. И не знаят що е това корумпирани властимащи. На практика няма престъпност. А манталитетът на тамошното население е не да руши, а да пази и развива всичко, което създава уют в собствената им държава.

В най-щастливите страни хората държат много на семейството и стриктно спазват баланс между работа и свободно време. Така те имат достатъчно време и за пълноценно общуване с децата си, за хоби и интереси. Не робуват на вещите – задоволяват се с това, което им е необходимо за да живеят нормално. Не се влияят от мнението на другите и не се стремят да ги впечатляват с неща, които притежават.

Чувстват се разкрепостено, защото ценят вътрешната свобода, а не лъскавината на статуса. Уверени в себе си, те са свикнали да признават проблемите и да търсят начини конструктивно да ги решават.
Тези хора са доволни от живота си. Проучване сред 37000 европейци посочи например, че в Дания и Норвегия се намират най-щастливите работници. А равнището на изпитвания от тях стрес е възможно най-ниското и на практика може да бъде игнорирано като явление.

Ние също сме в първа десетка на най-щастливите страни. Незначителен проблем е, че става дума за десетка след стотицата – пред нас има малко повече от 100 държави.
Но означава ли това, че след като сме толкова назад като цяло, ние не можем да бъдем щастливи и в хармония със себе си поотделно?

Можем, естествено. Но за това трябва да положим известни усилия. Защото щастието е като спорта – ако само веднъж излезем да бягаме ефект няма да има, най-много да получим някоя и друга травма. Но ако това правим всяка сутрин ние ще постигнем прекрасна физическа форма.
Точно така стои и въпроса с щастието – то е единство на психика и физика. И затова ни е нужно време, постоянство и действия, за да изградим тази така нужна ни хармония вътре в себе си.


По-голямата част от живота ни преминава в работа. Средностатистическият българин отдава на работата си по около 2000 часа всяка година, но малцина са тези, които са във възторг точно от тези си занимания. В това отношение имаме допирни точки с работещи в други страни – харесват работата си 53 на сто от американците, 43 на сто от французите, 34 на сто от германците…

Това означава едно: много хора не са щастливи на работното си място, а това се пренася и в живота им въобще. Скуката и всевъзможния стрес по време на работа водят до умствено и емоционално изтощение, които са несъвместими със щастието. Ако работното ни място е съпроводено с подобни емоции и това ни депресира, то трябва да преосмислим отношението си към него. И да го приемем просто като едно неизбежно пространство.

В него сме принудени да бъдем определен брой часове от денонощието, защото то ни осигурява приходи, с които покриваме разходите си. Ако така постъпим то ще си осигурим равновесие и спокойствие.
Истината е, че никой не си е отивал от този свят съжалявайки, че малко е работил в своя живот. Ще бъдем щастливи, ако не поставяме работата си над нашето семейство, приятели, над нашите многообразни интереси.