И ние можем да бъдем щастливи: част 3

И ние можем да бъдем щастливи: част 3

 

 

Да не се самобичуваме
Ще сме щастливи, ако се научим да се приемаме такива, каквито сме. Точно това ни прави уникални и неповторими. Затова не трябва да се самобичуваме, ако не сме “като другите”: не сме толкова богати, не караме коли като техните, а и гаджетата ни не са така стройни като техните, не сме популярни, като тях… Ние сме си ние – с всичките си плюсове и някой и друг минус.

И не се стремим да бъдем други, защото сме честни към себе си. Още повече, че живота няма да ни чака да достигнем съвършенството. От една страна то е недостижимо. А ако допуснем все пак, че сме го постигнали, то ще открием, че то е само начало на следващо съвършенство…
Затова не трябва да придаваме и твърде важно значение на мнението на другите – да се харесваме само, когато те ни одобряват и да изпадаме в униние, ако ни критикуват.

Това е пагубно за нашето щастие – в подобна ситуация не ние управляваме съдбата си, а прехвърляме отговорността за нея в други ръце.
За щастието е важно, да се доверяваме на себе си. Ние имаме свой път, по който вървим. И правим това, което умеем добре да правим. Съревноваваме се не с другите, а със себе си.


Трябва да имаме цел в живота, която да го осмисля. Личната ни въвлеченост е едно от най-важните условия за постигане на щастие. Още Аристотел – бащата на науката, посочва на връзката между щастието и изпълненият със смисъл живот.
Да не се стремим да приличаме на всички, да не сравняваме непрекъснато живота си с този на други хора. Ако го правим то като нищо ще започнем да сътворяваме комплекси в себе си – да се чувстваме неуспяли на фона на техните постижения например. Да се научим да приемаме неизбежните житейски трудности, като предизвикателство, с което сме способни да се справим.


Ние сами за себе си определяме, какво е добро, а какво – лошо. И не се нуждаем в нечий съвети и подсказване по този повод. Сами трябва да решаваме за себе си лично, какво е действително важно и кое преходно и затова не си струва да му обръщаме внимание. Да постъпваме така, както ни подсказва сърцето, а не водени от това, какво ще си помислят другите.
Да сме вдъхновени и да не спираме да удивляваме себе си. Да обичаме това, което правим и да правим това, което обичаме. Да търсим хармонията в себе си и с хората около себе си.

Да бъдем здрави
Хората са нещастни, когато имат здравословни проблеми, в лоша физическа кондиция са. Оттам идват и всевъзможни депресии – нездравословният начин ни ги гарантира.
Ако се запознаем с живота на хората в най-щастливите страни, ще установим, че точно защото много държат на здравето си, те активно спортуват. Скандинавските страни спокойно можем да определим като царство на велосипедистите например.

Огромна част от живеещите там хора ползват този удобен и икономичен начин на придвижване, като същевременно си осигуряват и така необходимото им физическо натоварване.
Добре е да помним и следваме мъдростта, дошла до нас от древни времена: здрав дух в здраво тяло. Ако сме здрави ние ще се радваме на живота. И ще бъдем щастливи.


Струва ли си да се пише по тези въпроси? Сами преценете: проучвания на учени от различни страни установяват, че хората с висока степен на удовлетвореност от живота си много по-рядко умират преждевременно в сравнение със самоопределящите се като нещастни. Общият фон на настроението на човека влияе върху хормоните в организма му. А и тези, които се мислят за нещастни най-вече водят нездравословен начин на живот. Всичко това увеличава риска от смърт.


Щастие няма откъде да си купим, защото то не се продава. То е следствие от нашата душевна и физическа хармония, в центъра на която е здравето ни. Затова то е и нашата най-главна ценност и най-важното условие да сме щастливи.
Древните китайци са ни оставали страхотен девиз: “И ние можем да правим това!”. Много години след тях един от най-значимите и влиятелни римски историци Гай Салустий Крисп (86-35 пр.н.е.) ще потвърди това още по-категорично: всеки сам е ковач на своето щастие.
Затова, ако искаме да бъдем щастливи, ще трябва ние сами да се погрижим това да се случи.