И сам воинът е воин

И сам воинът е воин

 

 

 

Нашенски и международни проучвания доказват нещо, което ние и без тях си знаем: качеството на образованието в българските училища продължава да спада. Вярно, българчета печелят много медали на различни конкурси по света. Но това са единици – мнозинството от нашите деца не са подготвени за новото време, в което те професионално ще се реализират.


Няма да разглеждам, кои са причините за това, още повече, че те са твърде много. Искам да отбележа сред тях една – бягството на ученици от училище, несериозното им отношение към учебните занимания, липсата на мотивация да се учи, недостигащата страст към знания. За това са виновни, както безразличието на немалко родители, така и отношението на различни властимащи образи, за които образованието не е сред приоритетите им – вероятно защото там плячката е малка.


Проблемът е твърде сериозен, за да се правим, че не съществува. Невежите деца ще са гладни деца утре – за тях работа просто няма да има. Не само роботите ще ги издухат – те ще бъдат отнесени от конкуренцията на тези, които носят у себе си неистов стремеж към знания. И са готови да преминат през невероятни изпитания, за да се доберат до училището.
Пример за това е историята на Аарон Андерсън. Той вероятно е единственият самотен ученик не само във Великобритания, но и в много други страни.


Аарон живее със семейството си на неголемия шотландски остров Аут Скерис. Той е с население от 70 души и площ от около 5 кв.км.
Аарон е единственият ученик на острова. Той ходи сам на училище, обядва един, на игрището пак е самотник. В училището има две класни стаи, стая по трудово обучение, музикална стая, библиотека.

Аарон изучава английски, математика, природни науки, кулинария, усвоява трудови навици и умения.
Двамата му братя вече са завършили същото училище и продължават обучението си в град Леруик, главният град на Шотландските острови. Той се намира на 18 часа път от Единбург – шотландската столица и на 2,5 часа път с кораб от Аут Скерис.


Аарон признава, че да си единствен ученик е малко странно, но той не иска да напуска острова. А в междучасията Аарон разполага с цял училищен двор. Той върти педалите на любимия си велосипед, разхожда се с кучето си, плува, лови риба… В свободното си време помага и на майка си, която работи в магазина на острова. И мечтае да стане рибар – също като баща си.

Но истината е, че има много учебни ангажименти, за които винаги се готви прилежно. И има си хас да не го прави: та учителите само него проверяват научил ли е материала, който му е бил отреден за новия ден.
Бъдещето не може да се появи от нищото – то се основава на настоящето. Къде ще бъдат децата ни утре ще зависи най-вече от това, какви усилия днес те полагат за усвояване на знания, навици и умения, които ще ги направят конкурентоспособни в идващите десетилетия.


Така, както упорито и старателно върши това за всеки нов учебен ден Аарон. Момчето от остров Аут Скерис, което ни убеждава и във верността на древната максима: и сам воинът е воин.