Какво да похапваме, ако искаме времето да е хубаво

Какво да похапваме, ако искаме времето да е хубаво

http://omsk-news.net/img/20190718/c5f09213c3e19465736591cc793cbfef.jpg

С климата нещо се случва. Сезоните, които сега се сменят малко напомнят на онези, в които е преминавало детството и младостта на по-възрастните хора. През пролетта на тази година, а и през лятото, на което все още се радваме, имаше немалко дни, които определено се разминаваха с представите ни за тези сезони. Юни и юли тази година при нас бяха и мрачни, дъждовни, хладни, но точно те станаха най-горещите юни и юли, регистрирани за цялата история на Земята. Вече е ясно, че ще запомним 2019 година като четвъртата поредна, най-гореща година в световен мащаб. Сам по себе си този факт сигнализира, че сме на ръба на глобална климатична криза, а с нея си вървят и безброй заплахи за нашето съществуване.
Но коя е причината това да се случва? И какви са перспективите за следващите години – ще се радваме ли на истински пролет, лято, есен и зима?
В Организацията на обединените нации (ООН) има една авторитетна научна група – Междуправителствен панел за климатични промени (МПКП – United Nations’ Intergovernmental Panel on Climate Change, IPCC). Нейната задача е да следи и анализира различни източници, отразяващи измененията в климата и политическите и икономически последствия от тях. Резултатите от своите изследвания МПКП периодично публикува в доклади. В тяхното изготвяне участват доброволно (без заплащане) много учени и експерти по климата от различни държави. За значението на Междуправителственият панел за климатични промени е показателен факта, че той е носител на Нобеловата награда за мир, заедно с политика Ал Гор за 2007 г.

http://vitbich.org/wp-content/uploads/2019/06/1-90.jpg

Наскоро се появи и най-новият доклад на МПКП. В съставянето му са участвали над 100 учени от 52 държави. Един от основните изводи в него е, че ако искаме да предотвратим задаващата се климатична катастрофа, ще трябва да започнем да се храним другояче. Ако преобразованията не засегнат хранителната промишленост и земеделието, то ще е невъзможно да се задържат температурите на безопасно равнище, съобщава Guardian. Интензивната агрокултура, която позволи за един век населението на света да нарасне от 1,9 на 7,7 милиарда днес, е в основата на ерозията и съкръщаването на органичните вещества в почвата.
Докладът на МПКП вещае негативна и стряскаща тенденция: проблемите ще се задълбочават заради увеличаването на интензивността и честотата на бури, наводнения, засушавания, ветрове, увеличаване на температурите… През тази година температурата през юли нарасна с 1,2 градуса по Целзий в сравнение с доиндустриалното равнище. Достатъчно е тя да се увеличи само с още 0,3 градуса и ще се изправим пред много опасна климатична дестабилизация.
Истината е, че екосистемите на Земята никога преди не са били под такава заплаха, под каквато са поставени днес. Увеличават се горските пожари, засушаванията, почвата ерозира, пустините настъпват. Резултатът от тези безпрецедентни климатични промени ще е задаващ се глад, миграция на милиони хора, конфликти и насилие. Но е невъзможно да задържим температурите само, като намаляваме емисиите от автомобили, заводи и електроцентрали. Светът се нуждае от по-малко пасища и повече дървета, коментират учени. А намаляването на консумацията на месо може да освободи милиони квадратни километри за горски и биоенергийни култури. Докладът сочи: хранителната система като цяло – земеделие и паша, транспорт, опаковане и производство на фуражи, произвежда 37 на сто от емисиите на парникови газове!
Докладът призовава за кардинални промени в начина ни на хранене. Ястията, богати на растителна храна, отделят по-ниски емисии на парникови газове в сравнение с консумацията на червено месо (говеждо и свинско). Еквивалентът на парникови газове до 8 гигатона въглероден диоксид, би могъл да бъде предотвратен да навлезе в атмосферата до 2050 г., ако света стане веган, посочват експерти. Яденето на бобови растения, плодове, ядки и семена освен, че е здравословно, освобождава земя, използвана за отглеждане на фуражи и добитък. На нея може да се садят дървета например и така да се абсорбира повече въглерод от атмосферата.

http://st9.styapokupayu.ru/images/og_image/000/206/867_original.jpg

Животновъдството и производството на месо генерират 18 на сто от антропогенните (т.е. в резултат на човешка дейност) емисии на парникови газове. Образно казано, това е много повече от съвкупните замърсявания от автомобилите, товарния транспорт, самолетите и корабите. Отглеждането на животни води до обезлесяване, деградация на почвата и прясната вода.
Любопитно проучване бе осъществено в САЩ. Тамошни изследователи решиха да изчислят, може ли отказа от месо да намали натоварването на околната среда, разказва медията Business Insider. И така установиха, че за производството на количеството месо, необходимо на един американец на ден, в атмосферата се изхвърля 3,5 кг въглероден диоксид. Но ако необходимите му хранителни вещества той ще получи от растения – соя, зелени чушки, тиква, елда, аспержи например, то атмосферата ще бъде замърсена само до 0,6 кг. При това тези култури напълно задоволяват потребностите на човека от протеини, витамини и мастни киселини и не са опасни за неговото здраве за разлика от месото.
Ако всеки американец замени говеждото, свинското и пилешкото в своето меню с вегетариански аналози, които ще му доставят същите хранителни вещества, то това ще намали емисиите на въглероден диоксид с 280 милиона метрични тона. Това е все едно да бъдат спряни от движение 60 милиона автомобила! Отглеждането на растения изисква много по-малко земя и химически торове, а не изхвърля и метан. Или, ако изберем да не ядем месо, то ние ще допринесем за опазването на природата и климата.
Тенденцията е ясно очертана: искаме ли да оцелеем на Земята, ще трябва да станем вегетарианци. Глобалната консултантска фирма AT Kearney прогнозира, че до 2040 г., 60 на сто от „месните“ продукти, които сега консумират хората, ще бъдат заменени на растителна основа или с месо, отглеждано в лаборатории.
Излиза, че главният ни шанс да спрем задаващата се климатична катастрофа и да съхраним сезоните такива, каквито ги познаваме, е да се замислим за начина ни на хранене. Ако продължаваме да набиваме пържоли и колбаси, то със сигурност не само, че няма да сме здрави и ще увеличаваме риска от преждевременна смърт, но ще се лишим и от хубавото време. И ще дарим на децата и внуците си не устойчиво, а непредсказуемо, несигурно и твърде рисково бъдеще.
А това определено няма да им хареса…