Какво могат момичетата

Какво могат момичетата

 

Представата на нас, простосмъртните мъже за момичетата е, че те са едни беззащитни създания – та нали затова ги наричаме и “слабия” пол. Но както често се случва в живота нашите си образи не винаги съвпадат с действителността.
Преди да премина към това, за което искам да ви разкажа, ще отделя няколко реда за същността на едно древно японско изкуство: нинджа. Ако попитаме всезнайкото Уикипедия какво е това “нинджа”, то ще получим лаконичен, но точен отговор: нинджа (преди ХХ век със същото значение е използвано името Шиноби) е таен агент или наемник от феодална Япония, който е обучен в нинджуцу. Това изкуство включва много търсени и днес умения, като шпионаж, саботаж, убийство, партизанска война…


Нинджа били жени и мъже. Дамите, които били посветени в това смъртоносно изкуство, наричали куноичи. Те били подготвяни за боравене с оръжие, ръкопашен бой, средства и прийоми за инфилтрация в сгради, плуване, импровизации, бягства, маскировка… Благодарение на изтощителни тренировки те се превръщали в страховити акробати, майстори по фехтовка, борба, катерене, издържане дълго под вода, на студ и горещина, стоене неподвижно с дни, потискане на глада…

Разполагали с богат арсенал от оръжия – мечове, копия, тояги, неща за хвърляне (шурикен, макибиши, фукия, нагаяри, кагинава и пр.), верижни оръжия (нунчаку, чигирики, шиноби-зуе и др.), оръжия-нокти, ками…
Нинджа се ражда като философия и практика първо в Китай, а преди 13 века е пренесено и в Япония. Тук то получава развитие в различни затворени за външни хора кланове.


Времето лети… Днес за нинджа знаем най-вече от десетките филми, с участието на известни кинозвезди, като Чък Норис, Огами Итто, Ясуаки Курата, Шо Косуги, Майкъл Дудикоф, Том Круз, Тони Джа, Кеничи Мацуяма и др. Нинджа са смели и решителни герои в мултипликационни сериали, те са в компютърни игри, комикси, бият се срещу лошите – наши и извънземни.


А в Иран се появиха истински куноичи – жени, които са се превърнали в майстори на това бойно изкуство. Те съвършенно владеят смъртоносни оръжия, а задното салто и спиращи дъха на зрителя движения във въздуха, са нещо съвсем обикновено за тях.
В замъка Джагин, разположен в пустинята на около 40 километра от столицата Техеран, през 1989 година се открива първия специализиран клуб за създаване на куноичи. За подготвените тук момичета не е никакъв проблем да изкатерят и скачат по стени, да стават невидими и да изчезват незабелязано във всеки момент, безшумно да прережат гърлото на всеки враг.


– Нинджуцу може да бъде характеризирано като лекарство – казва техния треньор сенсей Акбар Фараджи. – Подобно на змийската отрова, която може да бъде много опасна, но може да бъде и много полезна.
Клубът, основан от Фараджи, днес обединява над 24000 души от цялата страна, от които над 4000 са куноичи. Тренировките на момичетата никак не са леки, а сложни и интензивни. Често те се провеждат на открито – в жарката иранска пустиня, където нерядко температурата скача до 70 градуса по Целзий.

Благодарение на разнообразните упражнения момичетата възприемат устойчиво основните принципи на нинджуцу: концентрация, сила, равновесие.
Момичетата са осъзнали, че заниманията им дават не само отлична физическа форма, но укрепват и духа им. Те са в състояние да контролират поведението си спрямо всекидневните несгоди, промените в живота. Да бъдат отговорни и дисциплинирани. Осъзнават как да уважават себе си, своето съществуване, като предпоставка да зачитат и другите. Те овладяват спокойствието – нещо, което така липсва на милиони хора на планетата.

Научават се да бъдат търпеливи, търпими и силни, уверени в себе си.
И разбира се, куноичи  помнят и за възможностите на своето женско обаяние. Нерядко то е и най-силното им оръжие, с което могат да сразят всеки, който поискат.
Ще се съгласите, че подобни умения са безценни и в нашия глобализиран и дигитализиран свят…