Какво ще е нужно на децата ни, за да бъдат щастливи: част 1

Какво ще е нужно на децата ни, за да бъдат щастливи: част 1

 

 

Поне аз не познавам родители, които не биха искали децата им да бъдат щастливи. Да бъдат здрави и да имат успешна професионална кариера – работата им да е не само интересна и приятна, но и високо платена.
Поотрасналите деца са на същото мнение – те търсят увлекателна работа, но възможно с най-висока заплата. Затова се стремят да получат диплома – надяват се тя да е добър трамплин за постигане на мечтите им.


И това наистина доскоро беше така. Но вече не е. Централната банка на САЩ например посочва, че през последното десетилетие работната заплата на завършилите университет, чувствително намалява. При това е нарастнала цената на самото образование.
С други думи властвалата дълго време зависимост между образование и работна заплата вече не действа автоматично. И това се усеща от обикновените американци: днес само 16 на сто от тях са на мнение, че с диплома на бакалавър ще получиш висока заплата.


Причините за намаляване ролята на дипломата при определяне на работната заплата, са различни. Една от тях е, че колкото повече хора получават висше образование, толкова по-малко то започва да се цени. Другата са новите технологии, които продължават да отнемат работни места и да внасят хаос на трудовия пазар.
Работодателите днес разполагат и с несравнимо повече инструменти, за да си решават проблемите, свързани с производството на стоки или услуги.

От една страна е непрекъснато разширяващата се автоматизация и очертаващите се като безгранични възможности на самообучаващия се изкуствен интелект. От друга страна е растящата възможност да избират – безработицата расте, включително и сред доктори на науките. Трябва да се отчитат и невероятните възможности на интернет, който създаде армия от фрилансери, както и разрешаването на проблеми чрез привличане на краудсорсинг (т.н. професионални аматьори).

Тук трябва да търсим и причините за една друга промяна – работодателите са склонни да отделят все по-малко средства за повишаване квалификацията на своите служители и работници. Налага се разбирането, че те сами са длъжни непрекъснато да се образоват – това е част от тяхното лично ноу-хау, което ги прави конкурентоспособни и търсени на пазара на труда.


Но най-големият проблем е, че хората, които излизат от училищата и университетите не притежават знанията и уменията, които са нужни на пазара на труда. И засега не е много ясно, кой трябва да им ги даде.
Различни проучвания сочат, че днес немалко безработни млади хора демонстрират поразителна самоувереност, която далеч надхвърля равнището на собствените им знания и умения.

Те не просто нямат реални представи за това, какво очаква от тях пазара на труда, но и хабер си нямат за тенденциите на него в близкото бъдеще. На тях въобще им дреме за изискванията на този пазар – интересуват ги единствено размера на парите, които искат да получават. И наивно си вярват, че другите са длъжни да им ги дадат в желания от тях размер. Ей така, защото са готини и са част от човечеството.


Джеймс Маккинзи се смята за един от бащите на консултирането в областта на управлението. През 1926 година, когато е професор в Чикагския университет, основава своята компания „Маккинзи енд Къмпани“ (McKinsey & Company). Днес тя е една от най-големите организации в света, която предлага услуги в областта на управлението не само на частни фирми, но и на много правителства. Има офиси в над 40 страни.
McKinsey осъществи проучване сред над 8000 млади хора за връзката между образованието и заетостта.

Така бе направен извода, че отсъствието на навици, съобразени с изискванията на трудовия пазар, е едно от главните препятствия при намирането на квалифицирана и високо платена работа.
Днешната система на образованието е линейна: на един въпрос може да има само един верен отговор, който трябва да бъде зазубрен. Причината за този подход е заложена в раждането на съвременото училище: то се е създавало подобно на фабриката – децата утре да работят на конвейр.

А там е нужно да си овладял до автоматизъм точни модели на поведение и да не се отклоняваш от тях. Училището в същността си продължава да подготвя децата по този модел, само дето фабриката в онзи и вид вече я няма – в нея са се настанили роботите.
Парадоксът е и в това, че децата ни днес се подготвят за професии, които най-вероятно няма да ги има утре. В САЩ експерти на Министерството на труда установиха, че 65 на сто от днешните ученици през 2025 година ще заемат работни места, които още не са измислени. Тях ще ги създава победилата четвърта индустриална революция.

Точно тя ще подпише и смъртната присъда на много от сега съществуващите професии. За които продължаваме да подготвяме децата си.
Затова най-важният въпрос, който трябва да си задават родителите е: какви навици и умения трябва да развиват децата им, за да не бъдат отнесени от промените?

Защото за да бъдат търсени утре от работодателите, вече съвсем няма да е достатъчно те да са образовани, трудолюбиви, изпълнителни, дисциплинирани. Това по-добре от тях ще го могат роботите, които много скоро масово ще навлизат навсякъде.
А нужният на работодателите човек трябва да притежава други способности и умения.