Как да бъдем в хармония със себе си: част 1

Как да бъдем в хармония със себе си: част 1

 

 

Живеем във времена на несигурност. Всеки ден сме изправени пред всевъзможни предизвикателства – от дребни битовизми до изпитания, от които зависи ще съхраним ли работата си и дали ще постигаме целите, които си поставяме. Напрегнати сме, нерядко на гости ни идва тревогата, лошото настроение, стреса, депресията…
Как да съхраним спокойствието си? Как да бъдем уверени и да не се отказваме от пътя, който сме избрали да следваме? Как да се приспособяваме към това, което се случва, когато не е по силите ни да определяме неговия ход?


Сложни въпроси, които вълнуват много хора у нас и по света. Специалисти – истински и самоопределили се като такива, ни дават всевъзможни препоръки. Проблемът е, че повечето от тях самите те никога не биха последвали.
Предлагам ви да се запознаете с някои мисли на един  много далечен наш предшественик – Миямото Мусаши (1584 – 1645). Бил е прочут японски самурай, непобедим майстор на меча, основоположник на школата Ни Тен Ичи Рю. Но също така и философ, художник, поет, талантлив резбар, изкусен калиграф…

Автор е на “Ръкопис на петте пръстена”. Своят труд Миямото пише в края на живота си, когато го делят броени седмици от смъртта му. Неговите редове са искрено обобщение на всичко онова, което той е преживял в своя бурен и нелек, но невероятно интересен живот.
Казват, че няма японски бизнесмен, който да не знае наизуст целия текст или откъси от него. И още, че всеки, който иска да осъществи мечтите си, е добре да познава това древно четиво.

Ето някои от съветите на Миямото – те успешно са преминали през проверката на времето. Убеден съм, че те ще ни помагат и в нашия дигитален век да контролираме емоциите си, отношението си към всичко онова, което ни заобикаля. Да сме психически и физически здрави, без което е невъзможно да бъдем успешни.

Приемай света такъв, какъвто е
Ако приемаме това, което се случва в живота ни, ние ще можем да се концентрираме на най-важното: това, към което се стремим.

Да се тревожим постоянно за неща, които не зависят от нас и така да си създаваме излишни проблеми, означава да се отклоняваме от пътя, по който трябва да вървим. Да приемем света такъв, какъвто е, често е ключова предпоставка да не задълбочаваме ситуацията, която и без това обикновено е сложна.

Не превръщай преследването на удоволствия в самоцел
Будизмът учи, че желанията предизвикват страдания. Защо? Защото, когато мислим само за това, което искаме, то преставаме да забелязваме и ценим това, което вече имаме.


Много хора са недоволни от това, което имат и смятат, че могат да разчитат на повече. Но ако стремежа към наслади се превърне в самоцел, то ние попадаме в капана на безкрайното количество желания, които никога не свършват. Добре е да помним, че усещането за наслада от изпълнено желание не трае вечно – щом постигнем копнежа си, то се чувстваме опустошени и принудени отново да си измисляме желание. И така до безкрайност.


Ако съумем да се откажем от тази въртележка на желанията, то ние ще почувстваме облегчение и благодарност към съдбата за всичко, което имаме днес и сега. И ще започнем да се наслаждаваме на всеки момент от живота си.
А това е ключа към мир със себе си и хармония.

Не позволявай чувствата да вземат връх над теб
Добре е да помним: каквито и да са нашите чувства, те не траят вечно. Всичко преминава. Не можеш да си щастлив постоянно, ежесекундно. Така, както и не можеш да се чувстваш нещастен цял живот.

Мисли не за себе си, а за света, в който живееш
Когато през цялото време мислим само за себе си, то ние стимулираме нашето его и едновременно ставаме още по-неуверени. Щастливите хора не се концентрират изключително на себе си.
Ето една китайска пословица, която обяснява този съвет:
– Ако искаш щастие за час – дремни. Ако е за ден – отиди на риболов. Ако е за година – ще ти трябва цяло състояние. Ако е за цял живот – помагай на другите.


Отнасяй се спокойно към себе си. Не се приемай твърде сериозно. По-добре помисли, с какво можеш да помогнеш на другите.

Никога не съжалявай за сътвореното
Съжалението е една от най-ирационалните емоции – та ние не можем да изменим това, което вече се е случило! Ние можем да извлечем урок от него, но това никак не е свързано с безполезни съжаления.

Вярно, понякога е много трудно да не съжаляваш за нещо или за някого. Главното е да не зацикляш на тези мисли – то е абсолютно безполезно.

Не завиждай
Още една безполезна емоция. Тя само свидетелства за нашата неувереност в себе си, защото ние ревнуваме успеха или живота на други.
Вместо това погледни в себе си, издишай. Бъди благодарен на съдбата за това, което си сега и това, което имаш.

Не съжалявай за разделите
В живота нерядко се случва, че се налага да се разделим с този, който ни е скъп и близък. Но ако съжаляваме за това, то с нищо не помагаме нито на себе си, нито на този човек.
Понякога се налага да съберем цялото си мъжество и да приемем случилото се. Да мислим за това, което имаме сега, а не за това, което сме загубили.