Как да бъдем щастливи: 1 част

Как да бъдем щастливи: 1 част

 

Ако обичате да се ровите из всевъзможни проучвания, осъществявани от психолози, социолози, антрополози и други специалисти, няма начин да не попаднете и на мрачни предсказания за това, което ни очаква. Сред тях са и твърденията, че скоро усещането за щастие може съвсем да ни напусне. Основание за подобен извод експерти откриват в растящата неудовлетвореност от собствения живот на милиони хора, в основата на която са здравословни проблеми, психическа неустойчивост, недостиг на пари.

Те отбелязват, че в сравнение с днешните поколения, предшестващите са се чувствали много по-спокойно и са били щастливи, защото са били доволни от начина си на живот. Те са били сигурни в утрешния си ден, докато сега властва несигурност. Хората сега се тревожат дали роботи няма да им отнемат работата, дали не се задава поредна глобална икономическа криза, няма ли се окажат заложници на терористични атаки… Благодарение на социалните мрежи днешните хора имат възможност непрекъснато да правят сравнения и така да забелязват, колко неуспяли се оказват спрямо други. И тези чувства те предават и на идващите поколения.


В интерес на истината да забележим всичко това ние можем и без помощта на експерти, макар, че друго си е те да ни го кажат. А дали си струва да размишляваме на подобна тема? Британски изследователи са наблюдавали 9000 мъже и жени на възраст между 50 и 60 години. Интересувало ги дали те са доволни от живота като цяло, харесват ли им нещата, които всеки ден вършат и общуването им с други хора. Така са установили, че хората с висока степен на удовлетвореност по тези показатели, са умирали с близо една пета по-рядко от тези, които са били разочаровани.

Учените предполагат, че общия фон на настроението на човека, влияе върху хормоните в организма му. А и още нещо: хората, които са по-малко щастливи, често водят нездравословен начин на живот – алкохолизират се например. Всичко това увеличава риска от смърт.
Излиза, че темата за щастието съвсем не е маловажна. А същественото в нея е това: как да бъдем щастливи в този несигурен свят, в който сме се оказали? Какво трябва да правим, за да ни е уютно и да постигаме хармония на разума и емоциите си?
Да се опитаме да потърсим някои от възможните отговори на тези съдбовни въпроси.


1. Взискателни сме към избора на работното си място
По-голямата част от живота ни преминава в работа. Французите отдават на работата си по 1480 часа всяка година, американците – 1700 часа, сингапурците – 2400 часа! Но това не означава, че всички те са във възторг точно от тези си занимания: харесват работата си 53 на сто от американците, 43 на сто от французите, 34 на сто от германците…
Това означава едно: хората не са щастливи на работното си място. Следователно, те не са и достатъчно ефективни. Скуката и всевъзможния стрес по време на работа водят до умствено и емоционално изтощение, които са несъвместими със щастието.


Изследователи от университета в Съсекс и Лондонската школа по икономика изследваха над един милион човека със специално приложение. От 2010 година те периодично и в различно време на денонощието са ги питали, къде се намират, какво правят и как се чувстват. Така установиха, че равнището на щастието на анкетираните е намалявало със 7-8 на сто, когато те са били на работа, в сравнение с всички останали видове дейности. Много са отговаряли, че обичат работата си. Но в действителност повечето хора са щастливи, когато се занимават с каквото и да е, но не и когато са на работа.
Най-приятните дейности за хората са били секса, отдиха, спортни занимания. Сред най-непопулярните дейности на челното място се оказало чакането на опашка.


2. Грижим се за психиката си
В друго проучване на Лондонската школа по икономика бе установено, че в най-голяма степен на равнището на щастие влияят социалните отношения и психическото и физическо здраве. Анализирани са били данни за 200000 души от различни страни. Оказало се, че най-силно влияние за щастието оказва психическото здраве. Удвояването на заплатата повишавало равнището на щастие с по-малко от 0,2 пункта (по скалата от 1 до 10), а наличието на партньор – с 0,6. В случай на раздяла или смърт на партньора се отбелязвало снижаване с 0,6 пункта. Депресията и тревожните разстройства водели до спад на равнището на щастие с 0,7 пункта.
Според експертите избавянето от проблеми с психиката може да направи хората щастливи с 20 на сто, а борбата с бедността – само с 5 на сто.